Add parallel Print Page Options

Старозаветните жертвоприношения

И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. (A)Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. (B)А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих[a]“. (C)Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, (D)а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. (E)При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, (F)а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, 10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.

Съвършената жертва на Иисус Христос

11 (G)Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас. 13 (H)Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти, 14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!

15 И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство. 16 Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя, 17 понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят. 18 Поради това и първият завет бе потвърден с кръв. 19 (I)Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга[b], така и целия народ 20 с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“ 21 (J)Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети. 22 (K)Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение.

23 И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви. 24 (L)Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас. 25 (M)Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв – 26 иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва. 27 И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд, 28 (N)така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.

Footnotes

  1. 9:3 Т.е. най-свято място.
  2. 9:19 Т.е. старозаветния закон.

Богослужението по времето на стария завет

Първият завет имаше правила, по които да се служи на Бога, и земно светилище за поклонение. Издигната бе скиния, в чиято първа част, наречена „Святото Място“, бяха поставени светилникът и масата за присъствените хлябове,[a] принесени на Бога. Зад втората завеса беше онази част, наречена „Най-Святото Място“, а в нея се намираха златният жертвеник за изгаряне на тамян и кивотът на завета, целият обкован в злато. В кивота бяха поставени златният съд с манна, Аароновият жезъл, който някога се беше разлистил, и каменните плочи с десетте заповеди на завета. Над кивота бяха херувимите на славата, прострели криле над мястото на умилостивението.[b] Но сега не е нужно да говорим подробно за всичко.

Когато тези неща бяха подредени по описания начин, свещениците всеки ден влизаха в първата част, където извършваха богослужението. А във втората част имаше право веднъж годишно да влиза само първосвещеникът, който винаги трябваше да носи жертвена кръв и да я принася пред Бога за своите грехове и за греховете, извършени от хората поради незнание. С тези две отделни части Святият Дух ни учи, че пътят към Най-Святото Място не е бил отворен, докато все още е съществувала първата част, символизираща настоящето. Това означава, че принесените дарове и жертви не могат да очистят съвестта на онези, които ги принасят, и така да ги направят съвършени, 10 защото се отнасят само до ястия и питиета, и различни ритуални измивания. Това са само външни правила, които Бог постанови, докато дойде новият ред.

Богослужението по времето на новия завет

11 Но сега дойде Христос като първосвещеник на всичко добро, което вече е настояща действителност. Той служи в скиния по-велика и по-съвършена — скиния, която не човешки ръце са създали и която не е част от този сътворен свят. 12 Той не използва кръвта на кози и телци, а влезе в Най-Святото Място веднъж и завинаги със своята собствена кръв, като с нея ни осигури вечно изкупление. 13 Щом кръвта на кози и телци и пепелта на една юница, поръсени върху нечистите, могат да ги осветят и да ги очистят външно, 14 колко по-голяма сила ще има тогава кръвта на Христос! Чрез вечния Дух той предложи на Бога себе си като съвършена жертва. Неговата кръв ще очисти съвестта ни от делата, водещи до смърт, за да можем да служим на живия Бог.

15 Затова Христос е посредникът на един нов завет, като със смъртта си изкупи греховете, извършени по време на първия, за да могат сега призованите от Бога да получат обещаното им вечно наследство.

16 Щом има завещание,[c] трябва да е налице и доказаната смърт на този, който го е направил, 17 защото завещанието влиза в сила само след смъртта на завещателя и не може да бъде изпълнено, докато той е жив. 18 Ето защо и първият завет не влезе в сила без кръв, 19 затова след като извести на всички хора всяка заповед на закона, Моисей взе кръвта на телци и кози, смеси я с вода, червена вълна и исоп, напръска с това книгата със закона и всички хора, 20 като каза: „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“(A) 21 По същия начин той напръска скинията и всичко, което се използва при богослужението. 22 Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв.

Жертвата на Христос премахва греховете

23 С такива жертви трябваше да се очистят подобията на небесните неща, но за самите небесни неща трябваха по-добри жертви. 24 Христос не влезе в светилище, издигнато от човешки ръце — подобие на истинското, а отиде в самото небе да застане сега пред Бога от наше име. 25 Той не влезе да се принесе в жертва многократно, както всяка година прави първосвещеникът, влизайки в Най-Святото Място с чужда кръв. 26 Защото ако беше така, то от сътворението на света до днес той би трябвало много пъти да страда. Вместо това Христос се яви веднъж и завинаги сега, в края на времената, за да премахне греха, като принесе в жертва себе си. 27 Участта на човек е да умре веднъж и след това се изправя пред съд. 28 Така и Христос принесе себе си в жертва веднъж, за да премахне греховете на много хора, и ще се яви втори път: не за да изкупва грехове, а за да спаси онези, които го чакат с нетърпение.

Footnotes

  1. Евреи 9:2 присъствените хлябове 12 безквасни хляба, дар за Бога, поставяни в храма в Ерусалим всяка събота. Само свещениците имат право да ядат този хляб. Вж. Лев. 24:5-9.
  2. Евреи 9:5 мястото на умилостивението Място върху кивота на завета, където веднъж годишно първосвещеникът слага кръвта на жертвеното животно, за да плати за греховете на хората.
  3. Евреи 9:16 завещание Гръцката дума също се превежда като „завет“ или „споразумение, договор“.

Поклонение Богу в земном святилище

Первый завет имел предписания относительно поклонения Богу и святилище на земле[a]. Была поставлена скиния, и в ее первом отделении находились светильник и стол со священными хлебами[b]; это отделение называлось «Святое»[c]. Второе отделение называлось «Святое Святых» и было отделено от первого завесой[d], к нему принадлежали золотой жертвенник[e] для возжигания благовоний и покрытый со всех сторон золотом ковчег завета[f]. В ковчеге находились золотой сосуд с манной[g], расцветший жезл Аарона и каменные плитки завета. Над ковчегом находились изваяния херувимов[h]символ славы, они простирали свои крылья над крышкой, называемой «местом искупления»[i]. Но сейчас мы не будем говорить об этом подробно.

С тех пор как все было устроено таким образом, священники регулярно входят в первое отделение скинии для того, чтобы совершать свое служение. Но во второе имеет право входить только первосвященник, и только один раз в год, с кровью, которую он приносит и за себя, и за грехи, совершаемые народом по незнанию. Тем самым Святой Дух показывает, что пока действительна прежняя скиния, путь в Святое Святых еще не открыт. В этом заключен пример и для настоящего времени: дары и жертвы не в состоянии очистить[j] совесть поклоняющегося Богу. 10 Эти предписания имеют отношение только к пище и питью и к различным ритуальным омовениям[k]. Все это носит лишь внешний характер и имеет силу только до времени установления нового порядка.

Служение в небесной скинии

11 Но когда Христос пришел как Первосвященник явившихся благ[l], Он вошел в более великую и совершенную скинию, построенную не руками людей, то есть не принадлежащую к этому миру. 12 Он вошел туда не с кровью козлов и телят; нет, Он вошел в Святое Святых раз и навсегда со Своей собственной кровью, приобретя для людей вечное искупление! 13 Ведь если кропление кровью козлов и быков, а также пепел сожженной молодой коровы освящает оскверненных, делая их ритуально чистыми[m], 14 то тем более кровь Христа, Который в силе вечного Духа принес Самого Себя как беспорочную жертву Богу, очистит нашу совесть, запятнанную делами, которые ведут к смерти! Она даст нам возможность служить живому Богу!

15 И поэтому Христос стал посредником нового завета, чтобы призванные получили обещанное вечное наследие. Это стало возможным благодаря тому, что Его смерть искупила их от грехов, совершенных еще в условиях первого завета.

16 Завещание[n] вступает в силу только тогда, когда подтверждается смерть завещателя. 17 Но если завещатель еще жив, то завещание не имеет никакой силы. Завещание вступает в силу только по смерти завещателя. 18 Вот почему первый завет был утвержден не без крови. 19 Ведь когда Моисей провозгласил всему народу все заповеди Закона, он взял кровь телят и козлов, смешал с водою, обмакнул в ней алую шерсть и ветку иссопа[o] и окропил саму книгу и весь народ[p]. 20 Он сказал: «Это кровь завета, условия которого Бог требует от вас выполнять»[q]. 21 Он также окропил кровью скинию и все предметы, используемые в богослужении[r]. 22 Закон требует, чтобы почти все очищалось кровью, и без пролития крови нет прощения.

23 Все земное, сделанное по образцу небесного, должно было очищаться таким образом, но небесное требует очищения лучшими жертвами, чем эти. 24 Поэтому Христос вошел не в земное святилище, сделанное человеческими руками и являющееся всего лишь отражением настоящего; нет, Он вошел в сами небеса, чтобы предстать перед Богом за нас. 25 Он вошел в небеса не для того, чтобы опять и опять приносить Себя в жертву, как первосвященник входит каждый год в Святое Святых с чужой кровью. 26 Следуй Христос этому правилу, Он должен был бы страдать многократно, начиная от сотворения мира. Но Он явился один раз в это последнее время, отдав в жертву Самого Себя для того, чтобы раз и навсегда покончить с грехом. 27 Как каждому человеку определено однажды умереть и потом предстать перед судом, 28 так и Христос один раз был принесен в жертву, чтобы искупить грехи многих людей[s], и Он придет во второй раз, но уже не для того, чтобы взять на Себя грех, а чтобы спасти тех, кто ожидает Его.

Footnotes

  1. 9:1 См. Исх. 25:8-9; 40:1-6.
  2. 9:2 Священные хлебы – это были 12 хлебов, которые выставлялись каждую субботу в скинии, а позже и в храме Бога, а старые хлебы доставались священникам (см. Исх. 25:30; Лев. 24:5-9).
  3. 9:2 См. Исх. 25:23-39; 26:33.
  4. 9:3 См. Исх. 26:31-34.
  5. 9:4 Или: «сосуд, в котором жгли ароматические составы».
  6. 9:4 Ковчег завета – ларец, изготовленный израильтянами по указанию Бога.
  7. 9:4 Манна – переводится как «Что это?» – название, данное иудеями тому небесному хлебу, которым Бог кормил их в течение 40 лет странствования в пустыне (см. Исх. 16).
  8. 9:5 Херувим – один из высших ангельских чинов.
  9. 9:5 Крышка … искупления – над этой крышкой между золотыми херувимами невидимо пребывал Бог. В День очищения первосвященник входил в Святое Святых с кровью жертвы за грехи народа и окроплял ею крышку ковчега завета. См. Исх. 25:17-22; 26:34; 37:6-9; Лев. 16:11-17.
  10. 9:9 Букв.: «сделать совершенной».
  11. 9:10 См., напр., Лев. 11:2-23; Мк. 7:3-4; Ин. 2:6.
  12. 9:11 В части древних рукописей: «будущих благ».
  13. 9:13 См. Лев. 16:14-15; Чис. 19.
  14. 9:16 Здесь присутствует игра слов, основанная на том, что одно и то же слово на языке оригинала означает и «завет», и «завещание».
  15. 9:19 Иссоп – по всей вероятности это не собственно иссоп, а один из видов майорана, распространенный в Израиле, который использовался священниками для окропления кровью животного вокруг жертвенника. Этот ритуал был символом очищения (см. Лев. 14:4-6, Чис. 19:6, 18; Пс. 50:9).
  16. 9:19 См. Исх. 24:3-8; Лев. 14:4.
  17. 9:20 См. Исх. 24:8. См. также Мат. 26:28.
  18. 9:21 См. Исх. 29:12, 36; 40:9-10.
  19. 9:28 См. Ис. 53:12.