Add parallel Print Page Options

Превъзходството на Христовата жертва

10 (A)Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят. Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях. Но с жертвите всяка година се напомня за греховете, (B)защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове. (C)Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви. Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“ Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“

Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона. След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто. 10 По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

Съвършенството на кръстната Христова жертва

11 (D)(E)Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове. 12 (F)(G)А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога, 13 (H)очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му. 14 Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните. 15 За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:

16 (I)„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава: 17 „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“

18 А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.

Новият път на вярата

19 И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос 20 (J)по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, 21 (K)и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 (L)нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. 23 (M)Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. 24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.

Опасност от отстъпничество

26 (N)Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове, 27 (O)а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога. 28 (P)Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели, 29 (Q)то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? 30 (R)Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ[a]. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“ 31 Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!

Наставления за постоянство и търпение

32 Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания: 33 понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин. 34 (S)Вие страдахте заедно с мене в моите окови[b] и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот. 35 И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда. 36 Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.

37 (T)Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави. 38 (U)А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“

39 Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.

Footnotes

  1. 10:30 В някои ръкописи липсва: „говори Господ“.
  2. 10:34 В някои ръкописи: „заедно с окованите“.

Жертвата на Христос ни прави съвършени

10 Законът ни дава само неясни контури на бъдещите блага, а не истинския им образ, и никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно година след година, да направи съвършени онези, които идват с тях да се поклонят на Бога. Нали ако можеше да стори това, вече нямаше да се принасят жертви, защото онези, които се покланят, щяха да бъдат очистени веднъж завинаги и нямаше да се чувстват виновни за греховете си. Вместо това, жертвоприношенията всяка година напомнят на хората за греховете им. Невъзможно е кръвта на юнци и кози да премахне греховете.

Затова, когато дойде в света, Христос каза:

„Ти не искаше жертва и принос,
    но приготви тяло за мен.
Теб не те радваха всеизгаряния
    и жертви за грехове.
Тогава казах: «Ето ме!
    Както пише за мен в книгата на закона,
    дойдох да изпълня волята ти, о Боже!»“(A)

Първите му думи бяха: „Ти не искаше жертви и приноси, нито те радваха всеизгаряния и жертви за грехове“, (макар че законът изисква да бъдат принесени). А след това каза: „Ето ме! Дойдох да изпълня волята ти.“ По този начин той отмени първата система и постави начало на втората. 10 Според тази воля ние станахме святи чрез жертвата на тялото на Исус Христос, извършена веднъж и завинаги.

11 Всеки ден свещеникът се изправя да изпълни задълженията си и отново и отново принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат греховете. 12 А Христос принесе една единствена жертва за греховете и тази жертва е достатъчна за всички времена. След това той седна отдясно на Бога. 13 Сега чака, докато враговете му бъдат подчинени на властта му,[a] 14 защото с една жертва той направи онези, които са станали святи, съвършени завинаги.

15 Святият Дух също ни потвърждава това. Първо той казва:

16 „Това е заветът, който ще сключа с тях
    след онези дни, казва Господ:
в сърцата им ще вложа законите си,
    в умовете им ще ги напиша.“(B)

17 А след тези думи допълва:

„И греховете и злодеянията им
    никога вече няма да си спомня.“(C)

18 Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.

Приближете се към Бога

19 Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място 20 по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, тоест чрез своето тяло. 21 Имаме велик свещеник над Божия дом. 22 Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра. 23 Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.

Подкрепяйте се един друг

24 Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.

Не отхвърляйте Христос

26 Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, за нашите грехове няма да има друго жертвоприношение. 27 Остава ни само ужасяващото очакване на съда и яростния огън, който ще погълне онези, които се противопоставят на Бога. 28 Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. 29 Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта! 30 Познаваме Онзи, който каза: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“(D) и също: „Господ ще съди своя народ.“(E) 31 Ужасно е да попаднеш в ръцете на живия Бог.

Не губете предишната си смелост и радост

32 Спомнете си дните в началото, когато бяхте току-що просветени. Вие трябваше да понесете предизвикателството на жестоки страдания. 33 Понякога търпяхте обиди и мъчения пред очите на всички, друг път споделяхте страданията на онези, които бяха подложени на такова отношение. 34 И не само бяхте съпричастни към мъките на хвърлените в затворите, но и когато отнемаха имота ви, приемахте това с радост, понеже знаехте, че притежавате нещо по-добро, нещо непреходно.

35 Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. 36 Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята му. 37 Защото:

„Още малко и Идващият ще дойде
    и няма да се забави.
38 Моят праведник чрез вяра ще живее,
    но ако от страх се отдръпне,
    душата ми няма да се радва в него.“(F)

39 Ние не сме от хората, които се отдръпват от страх и са изгубени, а сме онези, които имат вяра и са спасени.

Footnotes

  1. Евреи 10:13 докато … властта му Букв.: „докато враговете му бъдат направени столче за краката му“.

Иисус Христос – окончательная жертва за грехи

10 Закон – это лишь тень тех благ, которые ожидают людей в будущем, а не сами эти блага. Поэтому Закон не может сделать совершенными тех, кто приходит, чтобы постоянно, из года в год, приносить те же самые жертвы. Если бы Закон был в состоянии это сделать, то разве они не перестали бы приносить свои жертвы? Поклоняющиеся были бы очищены раз и навсегда, и больше не чувствовали бы вины за свои грехи. Но эти жертвы служат для того, чтобы из года в год напоминать о грехе, потому что кровь быков и козлов не может устранять грехи.

Поэтому, входя в этот мир, Он сказал:

«Не захотел Ты ни жертв, ни даров,
    но Ты приготовил тело для Меня.
Тебя не радуют ни всесожжения,
    ни жертвы за грех.
Тогда Я сказал: „Вот, Я иду,
    как и написано в свитке обо Мне,
чтобы исполнить волю Твою, Боже!“»[a]

Итак, вначале Он сказал: «Не захотел Ты ни жертв, ни даров, ни всесожжений, ни жертв за грех, они Тебя не радуют и Ты не доволен ими». Он сказал это, несмотря на то что все это требовалось по Закону. Потом Он добавил: «Вот, Я иду, чтобы исполнить волю Твою». Он отменяет первое и вводит в силу второе. 10 И потому, что Он исполнил волю Божью, мы были раз и навсегда освящены принесением в жертву тела Иисуса Христа.

11 Каждый священник изо дня в день выполняет свои обязанности, вновь и вновь принося одни и те же жертвы, не способные удалить грехи. 12 Этот же Первосвященник принес одну жертву за грехи, действенную вовеки, и сел по правую руку от Бога[b]. 13 С тех пор Он ожидает того часа, когда Его враги будут повержены к Его ногам[c]. 14 Одной жертвой Он навсегда сделал освящаемых совершенными. 15 Об этом нам свидетельствует и Святой Дух. Вначале Он говорит:

16 «Я в будущем заключу с ними такой завет, – говорит Господь. –
    Законы Мои Я вложу в их сердца
и запишу в их умах»[d].

17 Потом Он добавляет:

«Их грехи и их беззакония
    Я больше не вспомню»[e].

18 Когда грех прощен, тогда уже больше нет нужды в жертве за грех.

Призыв твердо держаться веры

19 Братья, благодаря крови Иисуса мы теперь можем смело войти в Святое Святых, 20 войти по новому и живому пути, который открыт для нас через завесу, то есть через Его тело[f]. 21 У нас есть великий Священник, Который стоит во главе всего дома Божьего[g]. 22 Так давайте приблизимся к Богу с искренними сердцами, в полноте веры, кроплением очистив сердца от порочной совести и омыв тела чистой водой[h]. 23 Будем непоколебимо держаться исповедания веры, которая дает надежду, потому что Тот, Кто обещал нам, – верен. 24 Будем с вниманием относиться друг к другу, побуждая друг друга к любви и добрым делам. 25 Не будем оставлять наших собраний, как это вошло у некоторых в привычку. Будем ободрять друг друга, особенно видя, что День Господа уже приближается.

Предостережение верующим против сознательного греха

26 Потому что если мы, узнав истину, сознательно продолжаем грешить, то грехи эти не искупит уже никакая жертва. 27 В таком случае нам остается лишь со страхом ожидать суда и яростного огня, который пожрет врагов Божьих[i]. 28 Кто нарушал Закон Моисея, того, на основании слов двух или трех свидетелей, безжалостно предавали смерти[j]. 29 Так насколько же более сурового наказания, по вашему мнению, заслуживает тот, кто попирает ногами Сына Божьего, ни во что не ставит кровь завета[k], которой был освящен, и оскорбляет Духа благодати? 30 Мы знаем Того, Кто сказал: «Предоставьте месть Мне, Я воздам»[l] и еще: «Господь будет судить Свой народ»[m]. 31 Страшно впасть в руки живого Бога!

Призыв быть стойким в гонениях

32 Вспомните прежние дни, когда после того, как были просвещены, вы выдержали тяжелые страдания. 33 Временами вас выставляли на осмеяние и преследовали, а временами вы стояли плечом к плечу с теми, кто переносил такие же страдания. 34 Вы проявляли сострадание к тем, кто находился в темницах; вы даже радовались, когда забирали ваше имущество, потому что вы знали, что у вас есть имущество лучшее, вечное.

35 Не теряйте же мужества, вы за это будете щедро вознаграждены.

36 Вам необходима стойкость, чтобы исполнить волю Божью и получить то, что Он обещал. 37 Еще недолго, совсем недолго, и

«Тот, Кто должен прийти,
    придет незамедлительно.
38 Праведный Мой верой жив будет,
    но если он отступит от веры в Меня,
    Я буду недоволен им»[n].

39 Но мы не из тех, кто отступает и гибнет; нет, мы верим и получаем спасение.

Footnotes

  1. 10:5-7 См. Пс. 39:7-9.
  2. 10:12 Действенную вовеки, и сел по правую руку от Бога – или: «навсегда сел по правую руку от Бога».
  3. 10:12-13 См. Пс. 109:1; Евр. 1:13.
  4. 10:16 См. Иер. 31:33.
  5. 10:17 См. Иер. 31:34.
  6. 10:20 См. Мк. 15:38.
  7. 10:21 Дом Божий – имеется в виду: 1) небесный храм Бога; 2) народ Бога, верующие в Иисуса Христа. Но, возможно, оба варианта имеют место.
  8. 10:22 См. Иез. 36:25.
  9. 10:27 См. Ис. 26:11; Соф. 1:18; 3:8.
  10. 10:28 См. Чис. 35:30; Втор. 17:6; 19:15.
  11. 10:29 См. Исх. 24:8.
  12. 10:30 См. Втор. 32:35.
  13. 10:30 См. Втор. 32:36.
  14. 10:37-38 См. Авв. 2:3-4.