Евреи 10
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Превъзходството на Христовата жертва
10 (A)Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят. 2 Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях. 3 Но с жертвите всяка година се напомня за греховете, 4 (B)защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове. 5 (C)Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6 Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“ 7 Тогава казах: „Ето идвам – в книжния свитък е писано за Мене, – за да изпълня, Боже, Твоята воля.“
8 Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона. 9 След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто. 10 По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
Съвършенството на кръстната Христова жертва
11 (D)(E)Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове. 12 (F)(G)А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога, 13 (H)очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му. 14 Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните. 15 За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
16 (I)„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава: 17 „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18 А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
Новият път на вярата
19 И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос 20 (J)по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, 21 (K)и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 (L)нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. 23 (M)Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. 24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Опасност от отстъпничество
26 (N)Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове, 27 (O)а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога. 28 (P)Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели, 29 (Q)то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта? 30 (R)Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ[a]. И пак: „Господ ще съди Своя народ.“ 31 Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
Наставления за постоянство и търпение
32 Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания: 33 понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин. 34 (S)Вие страдахте заедно с мене в моите окови[b] и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот. 35 И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда. 36 Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.
37 (T)Защото още малко, съвсем малко – „Идващият ще дойде и няма да се забави. 38 (U)А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“
39 Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.
Евреи 10
1940 Bulgarian Bible
10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.
2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.
3 Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.
4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
6 Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
8 Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),
9 после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -
16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>
17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.
19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;
29 <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.
32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com