Деяния 8
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Савел преследва вярващите
8 Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.
2 Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже. 3 Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора. 4 Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.
Филип проповядва в Самария
5 Филип[a] отиде в Самария и там проповядваше за Месията. 6 Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше. 7 В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани. 8 Голяма радост настъпи в този град.
9 Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик. 10 Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“ 11 Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха. 13 Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.
14 Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан. 15 Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух, 16 тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус. 17 Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.
18 Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари 19 и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“
20 Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар! 21 Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога! 22 Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли. 23 Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“
24 Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“
25 След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.
Филип поучава един етиопец
26 Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“
27 Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим 28 и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.
29 Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“ 30 Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31 „Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него. 32 Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:
„Отведен бе, както водят овца в кланицата.
И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,
така и той дума не пророни.
33 Унизиха го и му отказаха справедливост.
Кой ли някога ще разкаже за потомците му?
Защото животът му на земята свърши.“(A)
34 Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“ 35 Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.
36 По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ 37 [b] 38 И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти. 39 След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си. 40 А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.
Footnotes
- Деяния 8:5 Филип Не апостол Филип. Още в стих 26.
- Деяния 8:37 Някои по-късни ръкописи добавят: „Филип отговори: „Ако вярваш от цялото си сърце, можеш да се кръстиш.“ Служителят каза: «Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.»“
Деяния 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Преследване на църквата в Йерусалим
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария. 2 Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха. 3 (B)Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
Дякон Филип в Самария
4 (C)А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. 5 (D)Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. 6 Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: 7 нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. 8 И настана голяма радост в този град.
Симон Магьосникът
9 А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. 10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ 11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. 12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. 13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (E)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (F)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Филип и етиопецът
26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (G)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[b] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (H)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[c] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (I)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
使徒行传 8
Chinese Union Version Modern Punctuation (Simplified)
教会被害门徒分散
8 从这日起,耶路撒冷的教会大遭逼迫。除了使徒以外,门徒都分散在犹太和撒马利亚各处。 2 有虔诚的人把司提反埋葬了,为他捶胸大哭。 3 扫罗却残害教会,进各人的家,拉着男女下在监里。
腓利往撒马利亚传道
4 那些分散的人往各处去传道。 5 腓利下撒马利亚城去宣讲基督。 6 众人听见了,又看见腓利所行的神迹,就同心合意地听从他的话。 7 因为有许多人被污鬼附着,那些鬼大声呼叫,从他们身上出来;还有许多瘫痪的、瘸腿的,都得了医治。 8 在那城里就大有欢喜。
行邪术的西门
9 有一个人名叫西门,向来在那城里行邪术,妄自尊大,使撒马利亚的百姓惊奇。 10 无论大小都听从他,说:“这人就是那称为神的大能者。” 11 他们听从他,因他久用邪术使他们惊奇。 12 及至他们信了腓利所传神国的福音和耶稣基督的名,连男带女就受了洗。 13 西门自己也信了,既受了洗,就常与腓利在一处,看见他所行的神迹和大异能,就甚惊奇。
彼得约翰传教于撒马利亚
14 使徒在耶路撒冷听见撒马利亚人领受了神的道,就打发彼得、约翰往他们那里去。 15 两个人到了,就为他们祷告,要叫他们受圣灵, 16 因为圣灵还没有降在他们一个人身上,他们只奉主耶稣的名受了洗。 17 于是使徒按手在他们头上,他们就受了圣灵。
西门贪心受责
18 西门看见使徒按手便有圣灵赐下,就拿钱给使徒, 19 说:“把这权柄也给我,叫我手按着谁,谁就可以受圣灵。” 20 彼得说:“你的银子和你一同灭亡吧!因你想神的恩赐是可以用钱买的。 21 你在这道上无份无关,因为在神面前你的心不正。 22 你当懊悔你这罪恶,祈求主,或者你心里的意念可得赦免。 23 我看出你正在苦胆之中,被罪恶捆绑。” 24 西门说:“愿你们为我求主,叫你们所说的,没有一样临到我身上!”
25 使徒既证明主道而且传讲,就回耶路撒冷去,一路在撒马利亚好些村庄传扬福音。
腓利传道于埃塞俄比亚的太监
26 有主的一个使者对腓利说:“起来,向南走,往那从耶路撒冷下加沙的路上去!”那路是旷野。 27 腓利就起身去了。不料,有一个埃塞俄比亚[a]人,是个有大权的太监,在埃塞俄比亚女王干大基的手下总管银库。他上耶路撒冷礼拜去了, 28 现在回来,在车上坐着,念先知以赛亚的书。 29 圣灵对腓利说:“你去,贴近那车走!” 30 腓利就跑到太监那里,听见他念先知以赛亚的书,便问他说:“你所念的你明白吗?” 31 他说:“没有人指教我,怎能明白呢?”于是请腓利上车与他同坐。 32 他所念的那段经说:“他像羊被牵到宰杀之地,又像羊羔在剪毛的人手下无声,他也是这样不开口。 33 他卑微的时候,人不按公义审判他[b]。谁能述说他的世代?因为他的生命从地上夺去。’ 34 太监对腓利说:“请问,先知说这话是指着谁?是指着自己呢,是指着别人呢?” 35 腓利就开口从这经上起,对他传讲耶稣。
太监信而受洗
36 二人正往前走,到了有水的地方,太监说:“看哪,这里有水!我受洗有什么妨碍呢?”[c] 38 于是吩咐车站住,腓利和太监二人同下水里去,腓利就给他施洗。 39 从水里上来,主的灵把腓利提了去。太监也不再见他了,就欢欢喜喜地走路。 40 后来有人在亚锁都遇见腓利;他走遍那地方,在各城宣传福音,直到恺撒利亚。
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative