Print Page Options

Анания и Сапфира

А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.

След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ (A)Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ 10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Други чудеса на апостолите

12 (B)Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. 13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 15 (C)тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

Апостолите пред синедриона

17 (D)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 (E)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 (F)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

27 Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 28 (G)„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ 29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 31 (H)Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. 32 (I)За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“

33 Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.

Съветът на Гамалиил

34 (J)Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. 35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 39 (K)ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ 40 (L)Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. 41 (M)А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. 42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.

Footnotes

  1. 5:24 В някои ръкописи липсва: „първосвещеникът“.

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

21 Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.

22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.

25 Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.

34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.

40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Некоторый же муж, именем Анания, с женою своею Сапфирою, продав имение,

утаил из цены, с ведома и жены своей, а некоторую часть принес и положил к ногам Апостолов.

Но Петр сказал: Анания! Для чего [ты допустил] сатане вложить в сердце твое [мысль] солгать Духу Святому и утаить из цены земли?

Чем ты владел, не твое ли было, и приобретенное продажею не в твоей ли власти находилось? Для чего ты положил это в сердце твоем? Ты солгал не человекам, а Богу.

Услышав сии слова, Анания пал бездыханен; и великий страх объял всех, слышавших это.

И встав, юноши приготовили его к погребению и, вынеся, похоронили.

Часа через три после сего пришла и жена его, не зная о случившемся.

Петр же спросил ее: скажи мне, за столько ли продали вы землю? Она сказала: да, за столько.

Но Петр сказал ей: что это согласились вы искусить Духа Господня? вот, входят в двери погребавшие мужа твоего; и тебя вынесут.

10 Вдруг она упала у ног его и испустила дух. И юноши, войдя, нашли ее мертвою и, вынеся, похоронили подле мужа ее.

11 И великий страх объял всю церковь и всех слышавших это.

12 Руками же Апостолов совершались в народе многие знамения и чудеса; и все единодушно пребывали в притворе Соломоновом.

13 Из посторонних же никто не смел пристать к ним, а народ прославлял их.

14 Верующих же более и более присоединялось к Господу, множество мужчин и женщин,

15 так что выносили больных на улицы и полагали на постелях и кроватях, дабы хотя тень проходящего Петра осенила кого из них.

16 Сходились также в Иерусалим многие из окрестных городов, неся больных и нечистыми духами одержимых, которые и исцелялись все.

17 Первосвященник же и с ним все, принадлежавшие к ереси саддукейской, исполнились зависти,

18 и наложили руки свои на Апостолов, и заключили их в народную темницу.

19 Но Ангел Господень ночью отворил двери темницы и, выведя их, сказал:

20 идите и, став в храме, говорите народу все сии слова жизни.

21 Они, выслушав, вошли утром в храм и учили. Между тем первосвященник и которые с ним, придя, созвали синедрион и всех старейшин из сынов Израилевых и послали в темницу привести [Апостолов].

22 Но служители, придя, не нашли их в темнице и, возвратившись, донесли,

23 говоря: темницу мы нашли запертою со всею предосторожностью и стражей стоящими перед дверями; но, отворив, не нашли в ней никого.

24 Когда услышали эти слова первосвященник, начальник стражи и [прочие] первосвященники, недоумевали, что бы это значило.

25 Пришел же некто и донес им, говоря: вот, мужи, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ.

26 Тогда начальник стражи пошел со служителями и привел их без принуждения, потому что боялись народа, чтобы не побили их камнями.

27 Приведя же их, поставили в синедрионе; и спросил их первосвященник, говоря:

28 не запретили ли мы вам накрепко учить о имени сем? и вот, вы наполнили Иерусалим учением вашим и хотите навести на нас кровь Того Человека.

29 Петр же и Апостолы в ответ сказали: должно повиноваться больше Богу, нежели человекам.

30 Бог отцов наших воскресил Иисуса, Которого вы умертвили, повесив на древе.

31 Его возвысил Бог десницею Своею в Начальника и Спасителя, дабы дать Израилю покаяние и прощение грехов.

32 Свидетели Ему в сем мы и Дух Святый, Которого Бог дал повинующимся Ему.

33 Слышав это, они разрывались от гнева и умышляли умертвить их.

34 Встав же в синедрионе, некто фарисей, именем Гамалиил, законоучитель, уважаемый всем народом, приказал вывести Апостолов на короткое время,

35 а им сказал: мужи Израильские! подумайте сами с собою о людях сих, что вам с ними делать.

36 Ибо незадолго перед сим явился Февда, выдавая себя за кого-то великого, и к нему пристало около четырехсот человек; но он был убит, и все, которые слушались его, рассеялись и исчезли.

37 После него во время переписи явился Иуда Галилеянин и увлек за собою довольно народа; но он погиб, и все, которые слушались его, рассыпались.

38 И ныне, говорю вам, отстаньте от людей сих и оставьте их; ибо если это предприятие и это дело--от человеков, то оно разрушится,

39 а если от Бога, то вы не можете разрушить его; [берегитесь], чтобы вам не оказаться и богопротивниками.

40 Они послушались его; и, призвав Апостолов, били [их] и, запретив им говорить о имени Иисуса, отпустили их.

41 Они же пошли из синедриона, радуясь, что за имя Господа Иисуса удостоились принять бесчестие.

42 И всякий день в храме и по домам не переставали учить и благовествовать об Иисусе Христе.

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.

И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.

И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.

А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;

13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],

15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.

17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,

18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.

19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.

20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.

33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.

41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Анания и Сапфира

Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.

Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“

Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.

След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“

„Да, за толкова я продадохме“ — отговори тя.

Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ 10 В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. 11 Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.

Божии знамения

12 Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел. 13 Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. 14 Все повече хора — и мъже, и жени — вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. 15 Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. 16 В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.

Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите

17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист. 18 Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: 20 „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ 21 Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. 22 Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: 23 „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ 24 При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. 25 Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ 26 Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.

27 Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: 28 „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“

29 Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. 30 Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. 31 Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им. 32 Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“

33 Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. 34 Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. 35 После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! 36 Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. 37 После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. 38 Затова сега ви казвам — стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; 39 но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“

Те послушаха съвета му 40 и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. 41 Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. 42 Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.