Add parallel Print Page Options

И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,

възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.

И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.

А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;

и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.

И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.

17 Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18 прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

19 А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

20 Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.

24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

25 ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?

26 Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".

27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,

28 за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.

30 докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.

31 И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,

37 като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет

Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи. Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите. Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта. Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.

На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители. Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“

Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини! Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек — 10 нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав. 11 Исус е

„камъкът, който вие, зидари, отхвърлихте
    и който стана крайъгълен камък“.(A)

12 Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“

13 Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус. 14 Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният. 15 Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си: 16 „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем. 17 Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“

18 След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус. 19 Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме. 20 Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се. 22 Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.

Петър и Йоан се връщат при вярващите

23 След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях. 25 Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:

„Защо беснееха народите?
    Защо заговорничеха безсмислено?
26 Земните царе се подготвиха за битка
    и всички владетели се събраха с една обща цел
    срещу Господа и неговия Месия.“(B)

27 Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза, 28 за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили. 29 А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти, 30 като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“

31 В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.

Споделяне

32 Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. 33 С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. 34 Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, 35 слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.

36 Така постъпи и Йосиф — левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“. 37 Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.

Peter and John Before the Sanhedrin

The priests and the captain of the temple guard(A) and the Sadducees(B) came up to Peter and John while they were speaking to the people. They were greatly disturbed because the apostles were teaching the people, proclaiming in Jesus the resurrection of the dead.(C) They seized Peter and John and, because it was evening, they put them in jail(D) until the next day. But many who heard the message believed; so the number of men who believed grew(E) to about five thousand.

The next day the rulers,(F) the elders and the teachers of the law met in Jerusalem. Annas the high priest was there, and so were Caiaphas,(G) John, Alexander and others of the high priest’s family. They had Peter and John brought before them and began to question them: “By what power or what name did you do this?”

Then Peter, filled with the Holy Spirit,(H) said to them: “Rulers and elders of the people!(I) If we are being called to account today for an act of kindness shown to a man who was lame(J) and are being asked how he was healed, 10 then know this, you and all the people of Israel: It is by the name of Jesus Christ of Nazareth,(K) whom you crucified but whom God raised from the dead,(L) that this man stands before you healed. 11 Jesus is

“‘the stone you builders rejected,
    which has become the cornerstone.’[a](M)

12 Salvation is found in no one else, for there is no other name under heaven given to mankind by which we must be saved.”(N)

13 When they saw the courage of Peter and John(O) and realized that they were unschooled, ordinary men,(P) they were astonished and they took note that these men had been with Jesus.(Q) 14 But since they could see the man who had been healed standing there with them, there was nothing they could say. 15 So they ordered them to withdraw from the Sanhedrin(R) and then conferred together. 16 “What are we going to do with these men?”(S) they asked. “Everyone living in Jerusalem knows they have performed a notable sign,(T) and we cannot deny it. 17 But to stop this thing from spreading any further among the people, we must warn them to speak no longer to anyone in this name.”

18 Then they called them in again and commanded them not to speak or teach at all in the name of Jesus.(U) 19 But Peter and John replied, “Which is right in God’s eyes: to listen to you, or to him?(V) You be the judges! 20 As for us, we cannot help speaking(W) about what we have seen and heard.”(X)

21 After further threats they let them go. They could not decide how to punish them, because all the people(Y) were praising God(Z) for what had happened. 22 For the man who was miraculously healed was over forty years old.

The Believers Pray

23 On their release, Peter and John went back to their own people and reported all that the chief priests and the elders had said to them. 24 When they heard this, they raised their voices together in prayer to God.(AA) “Sovereign Lord,” they said, “you made the heavens and the earth and the sea, and everything in them.(AB) 25 You spoke by the Holy Spirit through the mouth of your servant, our father David:(AC)

“‘Why do the nations rage
    and the peoples plot in vain?
26 The kings of the earth rise up
    and the rulers band together
against the Lord
    and against his anointed one.[b][c](AD)

27 Indeed Herod(AE) and Pontius Pilate(AF) met together with the Gentiles and the people of Israel in this city to conspire against your holy servant Jesus,(AG) whom you anointed. 28 They did what your power and will had decided beforehand should happen.(AH) 29 Now, Lord, consider their threats and enable your servants to speak your word with great boldness.(AI) 30 Stretch out your hand to heal and perform signs and wonders(AJ) through the name of your holy servant Jesus.”(AK)

31 After they prayed, the place where they were meeting was shaken.(AL) And they were all filled with the Holy Spirit(AM) and spoke the word of God(AN) boldly.(AO)

The Believers Share Their Possessions

32 All the believers were one in heart and mind. No one claimed that any of their possessions was their own, but they shared everything they had.(AP) 33 With great power the apostles continued to testify(AQ) to the resurrection(AR) of the Lord Jesus. And God’s grace(AS) was so powerfully at work in them all 34 that there were no needy persons among them. For from time to time those who owned land or houses sold them,(AT) brought the money from the sales 35 and put it at the apostles’ feet,(AU) and it was distributed to anyone who had need.(AV)

36 Joseph, a Levite from Cyprus, whom the apostles called Barnabas(AW) (which means “son of encouragement”), 37 sold a field he owned and brought the money and put it at the apostles’ feet.(AX)

Footnotes

  1. Acts 4:11 Psalm 118:22
  2. Acts 4:26 That is, Messiah or Christ
  3. Acts 4:26 Psalm 2:1,2