Деяния 28
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
На остров Малта
28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. 2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. 4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ 5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. 6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. 9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. 10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, 12 и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. 13 Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. 14 Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. 15 Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад[a] и до Трите кръчми[b]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. 16 Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера[c]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Апостол Павел проповядва в Рим
17 След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. 18 (B)След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. 19 (C)И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. 20 (D)По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ 21 А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе. 22 (E)Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“
23 И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците. 24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. 25 И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:
26 (F)‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. 27 (G)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.
28 (H)Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ 29 Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си[d]. 30 Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него, 31 като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.
Деяния 28
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Павел на остров Малта
28 Когато се озовахме в безопасност на сушата, разбрахме, че островът се нарича Малта. 2 Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас — посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено. 3 Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му. 4 Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“ 5 Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо. 6 Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“
7 Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин. 8 Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува. 9 След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани. 10 Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.
От Малта към Рим
11 След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.[a] 12 Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни. 13 Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли. 14 Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим. 15 Вярващите там бяха чули, че идваме, и дойдоха чак до Апиевия пазар[b] и Трите кръчми[c] да ни посрещнат. Когато ги видя, Павел благодари на Бога и се окуражи.
Павел в Рим
16 Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.
17 След три дни Павел извика при себе си най-видните юдеи и щом се събраха, заговори: „Братя, макар че не съм извършил нищо против народа ни или против обичаите на нашите предци, в Ерусалим ме арестуваха и ме предадоха на римляните. 18 Те ме разпитаха и като разбраха, че няма никаква причина, поради която да бъда убит, искаха да ме освободят. 19 Юдеите обаче се противопоставиха на това и аз бях принуден да се отнеса до императора — но нямам никакви обвинения срещу своя народ. 20 Затова исках да се срещна и да говоря с вас — окован съм заради вярата си в надеждата на Израел.“
21 Юдеите му казаха: „Не сме получили никакви писма за теб от Юдея. Никой от братята, пристигащи оттам, не ни е известил или казвал нищо лошо за теб. 22 Бихме искали да чуем какви са твоите възгледи, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта.“
23 Те се уговориха кога да се срещнат и на определения ден в къщата, където беше настанен Павел, дойдоха много юдеи. От сутринта до вечерта той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство. Опитваше се да ги убеди да повярват в Исус, като използваше откъси от закона на Моисей и от книгите на пророците. 24 Някои от тях повярваха на нещата, които говореше Павел, ала други не повярваха. 25 Спорейки помежду си, те започнаха да се разотиват, но Павел им каза още нещо: „Истината изрече Святият Дух, когато чрез пророк Исая каза на предците ви:
26 „Иди при този народ и кажи:
Ще слушате и ще чувате,
но няма да разберете.
Ще гледате и ще виждате,
но няма да проумеете видяното.
27 Защото тези хора са притъпили ума си,
запушили са ушите си,
затворили са очите си.
В противен случай щяха да видят с очите си,
да чуят с ушите си,
да разберат с умовете си,
да се обърнат към мен
и да ги излекувам.“(A)
28 Затова знайте, че Божието спасение беше изпратено на езичниците. Те ще чуят!“ 29 [d]
30 Цели две години Павел остана в къщата, която бе наел, и приемаше всички, които идваха да го посетят. 31 Той проповядваше за Божието царство и поучаваше за Господ Исус Христос смело, без да му пречи никой.
Footnotes
- Деяния 28:11 Диоскурите Гръцките богове-близнаци Кастор и Полукс.
- Деяния 28:15 Апиевия пазар Град на около 69 км от Рим.
- Деяния 28:15 Трите кръчми Град на около 48 км от Рим.
- Деяния 28:29 Някои късни гръцки ръкописи добавят стих 29: „След тези думи на Павел юдеите излязоха, спорейки разгорещено помежду си.“
Acts 28
King James Version
28 And when they were escaped, then they knew that the island was called Melita.
2 And the barbarous people shewed us no little kindness: for they kindled a fire, and received us every one, because of the present rain, and because of the cold.
3 And when Paul had gathered a bundle of sticks, and laid them on the fire, there came a viper out of the heat, and fastened on his hand.
4 And when the barbarians saw the venomous beast hang on his hand, they said among themselves, No doubt this man is a murderer, whom, though he hath escaped the sea, yet vengeance suffereth not to live.
5 And he shook off the beast into the fire, and felt no harm.
6 Howbeit they looked when he should have swollen, or fallen down dead suddenly: but after they had looked a great while, and saw no harm come to him, they changed their minds, and said that he was a god.
7 In the same quarters were possessions of the chief man of the island, whose name was Publius; who received us, and lodged us three days courteously.
8 And it came to pass, that the father of Publius lay sick of a fever and of a bloody flux: to whom Paul entered in, and prayed, and laid his hands on him, and healed him.
9 So when this was done, others also, which had diseases in the island, came, and were healed:
10 Who also honoured us with many honours; and when we departed, they laded us with such things as were necessary.
11 And after three months we departed in a ship of Alexandria, which had wintered in the isle, whose sign was Castor and Pollux.
12 And landing at Syracuse, we tarried there three days.
13 And from thence we fetched a compass, and came to Rhegium: and after one day the south wind blew, and we came the next day to Puteoli:
14 Where we found brethren, and were desired to tarry with them seven days: and so we went toward Rome.
15 And from thence, when the brethren heard of us, they came to meet us as far as Appii forum, and The three taverns: whom when Paul saw, he thanked God, and took courage.
16 And when we came to Rome, the centurion delivered the prisoners to the captain of the guard: but Paul was suffered to dwell by himself with a soldier that kept him.
17 And it came to pass, that after three days Paul called the chief of the Jews together: and when they were come together, he said unto them, Men and brethren, though I have committed nothing against the people, or customs of our fathers, yet was I delivered prisoner from Jerusalem into the hands of the Romans.
18 Who, when they had examined me, would have let me go, because there was no cause of death in me.
19 But when the Jews spake against it, I was constrained to appeal unto Caesar; not that I had ought to accuse my nation of.
20 For this cause therefore have I called for you, to see you, and to speak with you: because that for the hope of Israel I am bound with this chain.
21 And they said unto him, We neither received letters out of Judaea concerning thee, neither any of the brethren that came shewed or spake any harm of thee.
22 But we desire to hear of thee what thou thinkest: for as concerning this sect, we know that every where it is spoken against.
23 And when they had appointed him a day, there came many to him into his lodging; to whom he expounded and testified the kingdom of God, persuading them concerning Jesus, both out of the law of Moses, and out of the prophets, from morning till evening.
24 And some believed the things which were spoken, and some believed not.
25 And when they agreed not among themselves, they departed, after that Paul had spoken one word, Well spake the Holy Ghost by Esaias the prophet unto our fathers,
26 Saying, Go unto this people, and say, Hearing ye shall hear, and shall not understand; and seeing ye shall see, and not perceive:
27 For the heart of this people is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes have they closed; lest they should see with their eyes, and hear with their ears, and understand with their heart, and should be converted, and I should heal them.
28 Be it known therefore unto you, that the salvation of God is sent unto the Gentiles, and that they will hear it.
29 And when he had said these words, the Jews departed, and had great reasoning among themselves.
30 And Paul dwelt two whole years in his own hired house, and received all that came in unto him,
31 Preaching the kingdom of God, and teaching those things which concern the Lord Jesus Christ, with all confidence, no man forbidding him.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center