Деяния 27:20-22

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

²⁰Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

²¹^(A)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. ²²А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.