Павел говори на хората

22 „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“

² Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:

³ „Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил^[a] и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите. ⁴ Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора. ⁵ Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.

Павел разказва как е приел вярата

⁶ Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен. ⁷ Паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“ ⁸ А аз попитах: „Кой си ти, Господи?“ и гласът отговори: „Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.“ ⁹ Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше. ¹⁰ Аз попитах: „Какво да направя, Господи?“ и Господ ми отговори: „Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.“ ¹¹ Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

¹² Там имаше един благочестив човек на име Анания.^[b] Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха. ¹³ Той дойде и застана до мен, а после каза: „Братко Савле, прогледни!“ Аз начаса прогледнах и го видях. ¹⁴ Анания ми каза: „Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му. ¹⁵ Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул. ¹⁶ А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.“

¹⁷ Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс ¹⁸ и ми се яви Исус, който ми каза: „Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.“ ¹⁹ Аз отговорих: „Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб. ²⁰ Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ ²¹ Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“

²² Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“ ²³ Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.^{[c] 24} Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него. ²⁵ Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин^[d] да бъде бичуван без съд и присъда?“

²⁶ Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“

²⁷ Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“

„Да“ — отвърна Павел.

²⁸ Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“

„А аз съм такъв по рождение“ — отговори Павел.

²⁹ Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.

Павел пред юдейските водачи

³⁰ На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.