Passage Resources Hebrew/Greek Your Content
Previous Next
Print Page Options
Close BG1940

Деяния 22
1940 Bulgarian Bible

22 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

Close ERV-BG

Деяния 22
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Павел говори на хората

22 „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“

2 Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:

3 „Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил[a] и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите. 4 Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора. 5 Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.

Павел разказва как е приел вярата

6 Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен. 7 Паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“ 8 А аз попитах: „Кой си ти, Господи?“ и гласът отговори: „Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.“ 9 Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше. 10 Аз попитах: „Какво да направя, Господи?“ и Господ ми отговори: „Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.“ 11 Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

12 Там имаше един благочестив човек на име Анания.[b] Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха. 13 Той дойде и застана до мен, а после каза: „Братко Савле, прогледни!“ Аз начаса прогледнах и го видях. 14 Анания ми каза: „Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му. 15 Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул. 16 А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.“

17 Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс 18 и ми се яви Исус, който ми каза: „Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.“ 19 Аз отговорих: „Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб. 20 Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ 21 Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“

22 Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“ 23 Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.[c] 24 Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него. 25 Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин[d] да бъде бичуван без съд и присъда?“

26 Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“

27 Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“

„Да“ — отвърна Павел.

28 Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“

„А аз съм такъв по рождение“ — отговори Павел.

29 Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.

Павел пред юдейските водачи

30 На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.

Footnotes

  1. Деяния 22:3 Гамалиил Известен и уважаван учител сред фарисеите, една от водещите юдейски религиозни групи (вж. Д.А. 5:34).
  2. Деяния 22:12 Анания В „Делата на апостолите“ има трима души с това име. За останалите двама вж. 5:1 и 23:2.
  3. Деяния 22:23 мятаха … въздуха Жестове, които изразяват силен гняв.
  4. Деяния 22:25 римски гражданин Според римския закон римските граждани не могат да бъдат бити, без да са осъдени. Вж. също 23:27.
Close CBT

Деяния 22
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Защитно слово на апостол Павел

22 (A)„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ 2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: 3 (B)(C)„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[a] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. 4 (D)Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. 6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ 8 Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ 9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[b], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. 14 (E)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[c].’ 17 (F)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 (G)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 (H)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 (I)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“

Разговор с римски военачалник

22 (J)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[d], 24 (K)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (L)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (M)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.

Апостол Павел пред синедриона

30 (N)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.

Footnotes

  1. 22:3 Т.е. Йерусалим.
  2. 22:9 В някои ръкописи липсва: „и се уплашиха“.
  3. 22:16 В някои ръкописи: „Му.“
  4. 22:23 Израз на гняв.
Listen to Acts 22
Close NIV

Acts 22
New International Version

22 1 “Brothers and fathers,(A) listen now to my defense.”

2 When they heard him speak to them in Aramaic,(B) they became very quiet.

Then Paul said: 3 “I am a Jew,(C) born in Tarsus(D) of Cilicia,(E) but brought up in this city. I studied under(F) Gamaliel(G) and was thoroughly trained in the law of our ancestors.(H) I was just as zealous(I) for God as any of you are today. 4 I persecuted(J) the followers of this Way(K) to their death, arresting both men and women and throwing them into prison,(L) 5 as the high priest and all the Council(M) can themselves testify. I even obtained letters from them to their associates(N) in Damascus,(O) and went there to bring these people as prisoners to Jerusalem to be punished.

6 “About noon as I came near Damascus, suddenly a bright light from heaven flashed around me.(P) 7 I fell to the ground and heard a voice say to me, ‘Saul! Saul! Why do you persecute me?’

8 “‘Who are you, Lord?’ I asked.

“ ‘I am Jesus of Nazareth,(Q) whom you are persecuting,’ he replied. 9 My companions saw the light,(R) but they did not understand the voice(S) of him who was speaking to me.

10 “‘What shall I do, Lord?’ I asked.

“ ‘Get up,’ the Lord said, ‘and go into Damascus. There you will be told all that you have been assigned to do.’(T) 11 My companions led me by the hand into Damascus, because the brilliance of the light had blinded me.(U)

12 “A man named Ananias came to see me.(V) He was a devout observer of the law and highly respected by all the Jews living there.(W) 13 He stood beside me and said, ‘Brother Saul, receive your sight!’ And at that very moment I was able to see him.

14 “Then he said: ‘The God of our ancestors(X) has chosen you to know his will and to see(Y) the Righteous One(Z) and to hear words from his mouth. 15 You will be his witness(AA) to all people of what you have seen(AB) and heard. 16 And now what are you waiting for? Get up, be baptized(AC) and wash your sins away,(AD) calling on his name.’(AE)

17 “When I returned to Jerusalem(AF) and was praying at the temple, I fell into a trance(AG) 18 and saw the Lord speaking to me. ‘Quick!’ he said. ‘Leave Jerusalem immediately, because the people here will not accept your testimony about me.’

19 “‘Lord,’ I replied, ‘these people know that I went from one synagogue to another to imprison(AH) and beat(AI) those who believe in you. 20 And when the blood of your martyr[a] Stephen was shed, I stood there giving my approval and guarding the clothes of those who were killing him.’(AJ)

21 “Then the Lord said to me, ‘Go; I will send you far away to the Gentiles.’ ”(AK)

Paul the Roman Citizen

22 The crowd listened to Paul until he said this. Then they raised their voices and shouted, “Rid the earth of him!(AL) He’s not fit to live!”(AM)

23 As they were shouting and throwing off their cloaks(AN) and flinging dust into the air,(AO) 24 the commander ordered that Paul be taken into the barracks.(AP) He directed(AQ) that he be flogged and interrogated in order to find out why the people were shouting at him like this. 25 As they stretched him out to flog him, Paul said to the centurion standing there, “Is it legal for you to flog a Roman citizen who hasn’t even been found guilty?”(AR)

26 When the centurion heard this, he went to the commander and reported it. “What are you going to do?” he asked. “This man is a Roman citizen.”

27 The commander went to Paul and asked, “Tell me, are you a Roman citizen?”

“Yes, I am,” he answered.

28 Then the commander said, “I had to pay a lot of money for my citizenship.”

“But I was born a citizen,” Paul replied.

29 Those who were about to interrogate him(AS) withdrew immediately. The commander himself was alarmed when he realized that he had put Paul, a Roman citizen,(AT) in chains.(AU)

Paul Before the Sanhedrin

30 The commander wanted to find out exactly why Paul was being accused by the Jews.(AV) So the next day he released him(AW) and ordered the chief priests and all the members of the Sanhedrin(AX) to assemble. Then he brought Paul and had him stand before them.

Footnotes

  1. Acts 22:20 Or witness
Listen to Apostlagärningarna 22
Close SFB15

Apostlagärningarna 22
Svenska Folkbibeln 2015

Paulus tal till folket

22 (A) "Bröder och fäder! Hör vad jag nu har att säga er till mitt försvar." 2 När de hörde att han talade till dem på hebreiska blev det ännu tystare. Och han fortsatte: 3 (B) "Jag är jude, född i Tarsus i Kilikien och uppvuxen här i staden. Vid Gamaliels fötter blev jag grundligt undervisad i våra fäders lag, och jag var lika ivrig att tjäna Gud som ni alla är i dag. 4 Jag förföljde den Vägen ända till döds och grep både män och kvinnor och satte dem i fängelse. 5 Det kan översteprästen och hela Stora rådet intyga. Av dem fick jag med mig brev till bröderna[a] i Damaskus, och jag reste dit för att gripa även dem som fanns där och föra dem till Jerusalem där de skulle få sitt straff.

6 (C) Men när jag var på väg och närmade mig Damaskus mitt på dagen, strålade plötsligt ett starkt ljus från himlen omkring mig. 7 Jag föll till marken och hörde en röst som sade till mig: Saul! Saul! Varför förföljer du mig? 8 Jag frågade: Vem är du, Herre? Han svarade: Jag är Jesus från Nasaret, den som du förföljer. 9 De som var med mig såg ljuset men uppfattade inte rösten[b] som talade till mig. 10 Jag frågade: Vad ska jag göra, Herre? Herren sade till mig: Res dig och gå in till Damaskus! Där ska du få veta allt som det är bestämt att du ska göra.

11 Men efter strålglansen från ljuset kunde jag inte se, så mina följeslagare tog min hand och ledde mig så att jag kom till Damaskus. 12 (D) En viss Ananias, en from och lagtrogen man som alla judar i staden talade väl om, 13 kom till mig och ställde sig vid min sida och sade: Saul, min broder, du får tillbaka din syn! I samma ögonblick kunde jag se honom.[c]

14 (E) Då sade Ananias: Våra fäders Gud har utvalt dig till att lära känna hans vilja och att se den Rättfärdige och höra rösten från hans mun. 15 Du ska vara hans vittne inför alla människor och vittna om vad du har sett och hört. 16 (F) Och nu, vad väntar du på? Res dig och låt dig döpas och tvättas ren från dina synder och åkalla hans namn.

17 (G) När jag sedan hade återvänt till Jerusalem och bad i templet, kom jag i hänryckning. 18 Jag såg honom, och han sade till mig: Skynda dig och lämna Jerusalem fort, för här kommer de inte att ta emot ditt vittnesbörd om mig. 19 Jag sade: Herre, de vet ju att jag i den ena synagogan efter den andra lät fängsla och piska dem som trodde på dig. 20 (H) Och när ditt vittne[d] Stefanus blod blev utgjutet, stod jag själv där och samtyckte och vaktade mantlarna åt dem som mördade honom. 21 (I) Då sade han till mig: Gå, för jag ska sända dig långt bort till hedningarna."

Paulus hos befälhavaren

22 (J) Så långt hade de lyssnat på honom, men nu ropade de högt: "Bort från jorden med den människan! Han borde inte få leva!" 23 De skrek, slet av sig mantlarna och kastade upp damm i luften.

24 Befälhavaren beordrade då att Paulus skulle föras in i fästningen och förhöras under piskrapp[e], så att man fick veta varför de skrek så mot honom. 25 (K) När de hade sträckt ut honom för piskan[f], sade Paulus till officeren som stod där: "Får ni piska en romersk medborgare[g] som inte ens är dömd för något?"

26 Så snart officeren hörde det, gick han till befälhavaren och berättade det och sade: "Vad är det du tänker göra? Den här mannen är romersk medborgare!" 27 Då gick befälhavaren dit och frågade honom: "Säg mig, är du verkligen romersk medborgare?" Paulus svarade: "Ja." 28 Befälhavaren sade: "Jag fick betala[h] en stor summa pengar för det medborgarskapet." Paulus svarade: "Men jag är född med det[i]." 29 De som skulle förhöra honom drog sig genast undan. Även befälhavaren blev förskräckt när han förstod att det var en romersk medborgare som han hade belagt med bojor.

30 Nästa dag ville han få klart besked om vad judarna anklagade Paulus för. Han lät därför ta av honom bojorna och befallde att översteprästerna och hela Stora rådet skulle samlas. Sedan förde han ner Paulus och ställde honom inför dem.

Footnotes

  1. 22:5 bröderna i Damaskus   Dvs judarna i den hedniska staden Damaskus.
  2. 22:9 såg ljuset men uppfattade inte rösten   Jfr 9:7. Följeslagarna kunde alltså både se ljuset och höra ljud, men inte urskilja Jesu gestalt eller vad han sade.
  3. 22:13 kunde jag se honom   Annan översättning: "såg jag upp och kunde se honom".
  4. 22:20 vittne   Grek. mártyros (jfr "martyr").
  5. 22:24 piskrapp   Den romerska piskan eller gisslet, som var försedd med metall- eller benbitar som slet sönder huden, användes ofta vid förhör av slavar och icke romerska medborgare.
  6. 22:25 för piskan   Annan översättning: "med remmar" (runt händerna inför tortyren).
  7. 22:25 romersk medborgare   En sådan var enligt romersk lag skyddad mot tortyr. Enligt Cicero var det ett svårt brott till och med att binda en romersk medborgare (jfr 22:29).
  8. 22:28 fick betala   Kejsar Claudius drygade vid denna tid ut statskassan genom att sälja medborgarrättigheter till dem som kunde betala. De nya medborgarna fick lägga sig till med kejsarens släktnamn (jfr 23:26).
  9. 22:28 född med det   Invånare i Paulus hemstad Tarsus hade särskilda privilegier, och en del av stadens judar hade dessutom fått romerskt medborgarskap av Marcus Antonius.
Next
Деяния 21
Деяния 23
Next
dropdown
1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

Copyright © 2004 by World Bible Translation Center

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.

New International Version (NIV)

Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.

NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.

July Summer Surge

More on the NIV

Svenska Folkbibeln 2015 (SFB15)

Svenska Folkbibeln 2015, Copyright © 2015 by Svenska Folkbibeln Foundation