Деяния 20
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Апостол Павел в Македония и Елада
20 (A)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. 2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3 (B)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4 (C)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. 5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6 (D)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
Възкресяване на Евтих
7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 (E)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 (F)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 (G)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 (H)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 (I)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 (J)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 (K)(L)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 (M)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 (N)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 (O)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 (P)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 (Q)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 (R)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 (S)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 (T)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 (U)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 (V)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 (W)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Деяния 20
1940 Bulgarian Bible
20 След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през ония места та увеща <учениците> с много думи, дойде в Гърция.
3 И като преседя <там> три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.
5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;
6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.
9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.
10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.
14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.
16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
24 Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.
26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.
33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
34 Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Acts 20
King James Version
20 And after the uproar was ceased, Paul called unto him the disciples, and embraced them, and departed for to go into Macedonia.
2 And when he had gone over those parts, and had given them much exhortation, he came into Greece,
3 And there abode three months. And when the Jews laid wait for him, as he was about to sail into Syria, he purposed to return through Macedonia.
4 And there accompanied him into Asia Sopater of Berea; and of the Thessalonians, Aristarchus and Secundus; and Gaius of Derbe, and Timotheus; and of Asia, Tychicus and Trophimus.
5 These going before tarried for us at Troas.
6 And we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and came unto them to Troas in five days; where we abode seven days.
7 And upon the first day of the week, when the disciples came together to break bread, Paul preached unto them, ready to depart on the morrow; and continued his speech until midnight.
8 And there were many lights in the upper chamber, where they were gathered together.
9 And there sat in a window a certain young man named Eutychus, being fallen into a deep sleep: and as Paul was long preaching, he sunk down with sleep, and fell down from the third loft, and was taken up dead.
10 And Paul went down, and fell on him, and embracing him said, Trouble not yourselves; for his life is in him.
11 When he therefore was come up again, and had broken bread, and eaten, and talked a long while, even till break of day, so he departed.
12 And they brought the young man alive, and were not a little comforted.
13 And we went before to ship, and sailed unto Assos, there intending to take in Paul: for so had he appointed, minding himself to go afoot.
14 And when he met with us at Assos, we took him in, and came to Mitylene.
15 And we sailed thence, and came the next day over against Chios; and the next day we arrived at Samos, and tarried at Trogyllium; and the next day we came to Miletus.
16 For Paul had determined to sail by Ephesus, because he would not spend the time in Asia: for he hasted, if it were possible for him, to be at Jerusalem the day of Pentecost.
17 And from Miletus he sent to Ephesus, and called the elders of the church.
18 And when they were come to him, he said unto them, Ye know, from the first day that I came into Asia, after what manner I have been with you at all seasons,
19 Serving the Lord with all humility of mind, and with many tears, and temptations, which befell me by the lying in wait of the Jews:
20 And how I kept back nothing that was profitable unto you, but have shewed you, and have taught you publicly, and from house to house,
21 Testifying both to the Jews, and also to the Greeks, repentance toward God, and faith toward our Lord Jesus Christ.
22 And now, behold, I go bound in the spirit unto Jerusalem, not knowing the things that shall befall me there:
23 Save that the Holy Ghost witnesseth in every city, saying that bonds and afflictions abide me.
24 But none of these things move me, neither count I my life dear unto myself, so that I might finish my course with joy, and the ministry, which I have received of the Lord Jesus, to testify the gospel of the grace of God.
25 And now, behold, I know that ye all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, shall see my face no more.
26 Wherefore I take you to record this day, that I am pure from the blood of all men.
27 For I have not shunned to declare unto you all the counsel of God.
28 Take heed therefore unto yourselves, and to all the flock, over the which the Holy Ghost hath made you overseers, to feed the church of God, which he hath purchased with his own blood.
29 For I know this, that after my departing shall grievous wolves enter in among you, not sparing the flock.
30 Also of your own selves shall men arise, speaking perverse things, to draw away disciples after them.
31 Therefore watch, and remember, that by the space of three years I ceased not to warn every one night and day with tears.
32 And now, brethren, I commend you to God, and to the word of his grace, which is able to build you up, and to give you an inheritance among all them which are sanctified.
33 I have coveted no man's silver, or gold, or apparel.
34 Yea, ye yourselves know, that these hands have ministered unto my necessities, and to them that were with me.
35 I have shewed you all things, how that so labouring ye ought to support the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, how he said, It is more blessed to give than to receive.
36 And when he had thus spoken, he kneeled down, and prayed with them all.
37 And they all wept sore, and fell on Paul's neck, and kissed him,
38 Sorrowing most of all for the words which he spake, that they should see his face no more. And they accompanied him unto the ship.
Acts 20
New King James Version
Journeys in Greece
20 After the uproar had ceased, Paul called the disciples to himself, embraced them, and (A)departed to go to Macedonia. 2 Now when he had gone over that region and encouraged them with many words, he came to (B)Greece 3 and stayed three months. And (C)when the Jews plotted against him as he was about to sail to Syria, he decided to return through Macedonia. 4 And Sopater of Berea accompanied him to Asia—also (D)Aristarchus and Secundus of the Thessalonians, and (E)Gaius of Derbe, and (F)Timothy, and (G)Tychicus and (H)Trophimus of Asia. 5 These men, going ahead, waited for us at (I)Troas. 6 But we sailed away from Philippi after (J)the Days of Unleavened Bread, and in five days joined them (K)at Troas, where we stayed seven days.
Ministering at Troas
7 Now on (L)the first day of the week, when the disciples came together (M)to break bread, Paul, ready to depart the next day, spoke to them and continued his message until midnight. 8 There were many lamps (N)in the upper room where [a]they were gathered together. 9 And in a window sat a certain young man named Eutychus, who was sinking into a deep sleep. He was overcome by sleep; and as Paul continued speaking, he fell down from the third story and was taken up dead. 10 But Paul went down, (O)fell on him, and embracing him said, (P)“Do not trouble yourselves, for his life is in him.” 11 Now when he had come up, had broken bread and eaten, and talked a long while, even till daybreak, he departed. 12 And they brought the young man in alive, and they were not a little comforted.
From Troas to Miletus
13 Then we went ahead to the ship and sailed to Assos, there intending to take Paul on board; for so he had [b]given orders, intending himself to go on foot. 14 And when he met us at Assos, we took him on board and came to Mitylene. 15 We sailed from there, and the next day came opposite Chios. The following day we arrived at Samos and stayed at Trogyllium. The next day we came to Miletus. 16 For Paul had decided to sail past Ephesus, so that he would not have to spend time in Asia; for (Q)he was hurrying (R)to be at Jerusalem, if possible, on (S)the Day of Pentecost.
The Ephesian Elders Exhorted
17 From Miletus he sent to Ephesus and called for the elders of the church. 18 And when they had come to him, he said to them: “You know, (T)from the first day that I came to Asia, in what manner I always lived among you, 19 serving the Lord with all humility, with many tears and trials which happened to me (U)by the plotting of the Jews; 20 how (V)I kept back nothing that was helpful, but proclaimed it to you, and taught you publicly and from house to house, 21 (W)testifying to Jews, and also to Greeks, (X)repentance toward God and faith toward our Lord Jesus Christ. 22 And see, now (Y)I go bound in the spirit to Jerusalem, not knowing the things that will happen to me there, 23 except that (Z)the Holy Spirit testifies in every city, saying that chains and tribulations await me. 24 [c]But (AA)none of these things move me; nor do I count my life dear to myself, (AB)so that I may finish my [d]race with joy, (AC)and the ministry (AD)which I received from the Lord Jesus, to testify to the gospel of the grace of God.
25 “And indeed, now I know that you all, among whom I have gone preaching the kingdom of God, will see my face no more. 26 Therefore I testify to you this day that I am (AE)innocent[e] of the blood of all men. 27 For I have not [f]shunned to declare to you (AF)the whole counsel of God. 28 (AG)Therefore take heed to yourselves and to all the flock, among which the Holy Spirit (AH)has made you overseers, to shepherd the church [g]of God (AI)which He purchased (AJ)with His own blood. 29 For I know this, that after my departure (AK)savage wolves will come in among you, not sparing the flock. 30 Also (AL)from among yourselves men will rise up, speaking [h]perverse things, to draw away the disciples after themselves. 31 Therefore watch, and remember that (AM)for three years I did not cease to warn everyone night and day with tears.
32 “So now, brethren, I commend you to God and (AN)to the word of His grace, which is able (AO)to build you up and give you (AP)an inheritance among all those who are sanctified. 33 I have coveted no one’s silver or gold or apparel. 34 [i]Yes, you yourselves know (AQ)that these hands have provided for my necessities, and for those who were with me. 35 I have shown you in every way, (AR)by laboring like this, that you must support the weak. And remember the words of the Lord Jesus, that He said, ‘It is more blessed to give than to receive.’ ”
36 And when he had said these things, he knelt down and prayed with them all. 37 Then they all (AS)wept [j]freely, and (AT)fell on Paul’s neck and kissed him, 38 sorrowing most of all for the words which he spoke, that they would see his face no more. And they accompanied him to the ship.
Footnotes
- Acts 20:8 NU, M we
- Acts 20:13 arranged it
- Acts 20:24 NU But I do not count my life of any value or dear to myself
- Acts 20:24 course
- Acts 20:26 Lit. clean
- Acts 20:27 avoided declaring
- Acts 20:28 M of the Lord and God
- Acts 20:30 misleading
- Acts 20:34 NU, M omit Yes
- Acts 20:37 Lit. much
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
