A A A A A
Bible Book List

Деяния 20Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Апостол Павел в Македония и Елада

20 Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.

Възкресяване на Евтих

В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.

Пътуване към Милет

13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.

Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес

17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes