Add parallel Print Page Options

10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва <пак> надълго до зори, и така тръгна.

12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

Read full chapter