Add parallel Print Page Options

Идването на Святия Дух

Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.

В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, 11 юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ 12 Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ 13 А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“

Петър говори на множеството

14 Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. 15 Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! 16 Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:

17 „Бог казва:
В последните дни ще излея
    Духа си върху всеки човек.
Синовете и дъщерите ви ще пророкуват
    и младежите ви ще имат видения,
    а старците ви ще сънуват особени сънища.
18 Да, в онези дни ще излея Духа си
    върху хората, които ми служат —
    мъже и жени, и те ще пророкуват.
19 Ще извърша чудеса горе в небето
    и знамения долу на земята.
    Ще има кръв, огън и облаци от дим.
20 Слънцето ще потъмнее,
    а луната ще стане кървавочервена,
    преди да настъпи великият и славен Господен Ден.
21 Тогава всеки, който призове името на Господа,
    ще бъде спасен.“(A)

22 Израелтяни, чуйте тези думи: чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и с това ви засвидетелства, че Исус е човекът, избран от него. Вие самите знаете това. 23 Този човек ви беше предаден според Божия установен план и предварително знание. С помощта на беззаконници вие го убихте, като го приковахте на кръст. 24 Но Бог го възкреси и го избави от смъртта, защото тя не можеше да има власт над него. 25 Давид говори за Исус:

„Винаги виждах Господа пред себе си.
    Той е от дясната ми страна,
    за да ме закриля.
26 Затова сърцето ми е радостно
    и езикът ми ликува.
    Да, дори тялото ми ще живее с надежда,
27 защото няма да изоставиш
    душата ми в света на мъртвите
и няма да позволиш Святият ти
    да изтлее в гроба.
28 Ти ми разкри пътищата на живота.
    Твоето присъствие ще ме изпълва с радост.“(B)

29 Братя, за нашия праотец Давид с увереност мога да ви кажа, че той умря и беше погребан, и гробницата му и до днес е при нас. 30 Но той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му обеща да възкачи един от неговите потомци на престола му.[a] 31 Предвиждайки какво ще се случи, Давид говореше за възкресението на Месията, когато каза:

„Той не бе изоставен
    в света на мъртвите,
нито тялото му изтля в гроба.“(C)

32 Бог възкреси този Исус и всички ние сме свидетели на това. 33 След като беше издигнат отдясно на Бога, Исус получи от Отца обещания Свят Дух, а после изля това, което вие виждате и чувате. 34 Защото не Давид беше възнесен в небесата. Самият той казва:

„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
35     докато подчиня твоите врагове на властта ти.[b](D)

36 Нека цял Израел знае със сигурност, че този Исус, когото вие разпънахте на кръст, Бог направи и Господ, и Месия.“

37 Това, което чуха, жегна сърцата им и те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“

38 Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух. 39 Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч — всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“

40 И с много други думи той ги предупреждаваше и умоляваше: „Спасете се от това извратено поколение!“ 41 Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.

Животът на вярващите

42 Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляб[c] и в молитвите. 43 Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения. 44 Всички вярващи живееха заедно и споделяха помежду си всичко, което имаха. 45 Продаваха земите и вещите си и разпределяха парите на всеки според нуждите му. 46 Срещаха се в храма всеки ден, обединени от общата цел; разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно с весели и искрени сърца; 47 възхваляваха Бога и се радваха на одобрението на хората. И всеки ден Господ добавяше към тях онези, които се спасяваха.

Footnotes

  1. Деяния 2:30 Вж. 2 Царе 7:12-13; Пс. 132:11.
  2. Деяния 2:35 докато … властта ти Букв.: „докато направя враговете ти столче за краката ти“.
  3. Деяния 2:42 разчупване на хляб Споменава се още в стих 46. Може да означава или обикновено ядене, или приемане на Господната вечеря, която Исус завещава на последователите си да извършват, за да го помнят. Вж. Лк. 22:14-20.

При наступлении дня Пятидесятницы все они были единодушно вместе.

И внезапно сделался шум с неба, как бы от несущегося сильного ветра, и наполнил весь дом, где они находились.

И явились им разделяющиеся языки, как бы огненные, и почили по одному на каждом из них.

И исполнились все Духа Святаго, и начали говорить на иных языках, как Дух давал им провещевать.

В Иерусалиме же находились Иудеи, люди набожные, из всякого народа под небом.

Когда сделался этот шум, собрался народ, и пришел в смятение, ибо каждый слышал их говорящих его наречием.

И все изумлялись и дивились, говоря между собою: сии говорящие не все ли Галилеяне?

Как же мы слышим каждый собственное наречие, в котором родились.

Парфяне, и Мидяне, и Еламиты, и жители Месопотамии, Иудеи и Каппадокии, Понта и Асии,

10 Фригии и Памфилии, Египта и частей Ливии, прилежащих к Киринее, и пришедшие из Рима, Иудеи и прозелиты,

11 критяне и аравитяне, слышим их нашими языками говорящих о великих [делах] Божиих?

12 И изумлялись все и, недоумевая, говорили друг другу: что это значит?

13 А иные, насмехаясь, говорили: они напились сладкого вина.

14 Петр же, став с одиннадцатью, возвысил голос свой и возгласил им: мужи Иудейские, и все живущие в Иерусалиме! сие да будет вам известно, и внимайте словам моим:

15 они не пьяны, как вы думаете, ибо теперь третий час дня;

16 но это есть предреченное пророком Иоилем:

17 И будет в последние дни, говорит Бог, излию от Духа Моего на всякую плоть, и будут пророчествовать сыны ваши и дочери ваши; и юноши ваши будут видеть видения, и старцы ваши сновидениями вразумляемы будут.

18 И на рабов Моих и на рабынь Моих в те дни излию от Духа Моего, и будут пророчествовать.

19 И покажу чудеса на небе вверху и знамения на земле внизу, кровь и огонь и курение дыма.

20 Солнце превратится во тьму, и луна--в кровь, прежде нежели наступит день Господень, великий и славный.

21 И будет: всякий, кто призовет имя Господне, спасется.

22 Мужи Израильские! выслушайте слова сии: Иисуса Назорея, Мужа, засвидетельствованного вам от Бога силами и чудесами и знамениями, которые Бог сотворил через Него среди вас, как и сами знаете,

23 Сего, по определенному совету и предведению Божию преданного, вы взяли и, пригвоздив руками беззаконных, убили;

24 но Бог воскресил Его, расторгнув узы смерти, потому что ей невозможно было удержать Его.

25 Ибо Давид говорит о Нем: видел я пред собою Господа всегда, ибо Он одесную меня, дабы я не поколебался.

26 Оттого возрадовалось сердце мое и возвеселился язык мой; даже и плоть моя упокоится в уповании,

27 ибо Ты не оставишь души моей в аде и не дашь святому Твоему увидеть тления.

28 Ты дал мне познать путь жизни, Ты исполнишь меня радостью пред лицем Твоим.

29 Мужи братия! да будет позволено с дерзновением сказать вам о праотце Давиде, что он и умер и погребен, и гроб его у нас до сего дня.

30 Будучи же пророком и зная, что Бог с клятвою обещал ему от плода чресл его воздвигнуть Христа во плоти и посадить на престоле его,

31 Он прежде сказал о воскресении Христа, что не оставлена душа Его в аде, и плоть Его не видела тления.

32 Сего Иисуса Бог воскресил, чему все мы свидетели.

33 Итак Он, быв вознесен десницею Божиею и приняв от Отца обетование Святаго Духа, излил то, что вы ныне видите и слышите.

34 Ибо Давид не восшел на небеса; но сам говорит: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня,

35 доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих.

36 Итак твердо знай, весь дом Израилев, что Бог соделал Господом и Христом Сего Иисуса, Которого вы распяли.

37 Услышав это, они умилились сердцем и сказали Петру и прочим Апостолам: что нам делать, мужи братия?

38 Петр же сказал им: покайтесь, и да крестится каждый из вас во имя Иисуса Христа для прощения грехов; и получите дар Святаго Духа.

39 Ибо вам принадлежит обетование и детям вашим и всем дальним, кого ни призовет Господь Бог наш.

40 И другими многими словами он свидетельствовал и увещевал, говоря: спасайтесь от рода сего развращенного.

41 Итак охотно принявшие слово его крестились, и присоединилось в тот день душ около трех тысяч.

42 И они постоянно пребывали в учении Апостолов, в общении и преломлении хлеба и в молитвах.

43 Был же страх на всякой душе; и много чудес и знамений совершилось через Апостолов в Иерусалиме.

44 Все же верующие были вместе и имели всё общее.

45 И продавали имения и всякую собственность, и разделяли всем, смотря по нужде каждого.

46 И каждый день единодушно пребывали в храме и, преломляя по домам хлеб, принимали пищу в веселии и простоте сердца,

47 хваля Бога и находясь в любви у всего народа. Господь же ежедневно прилагал спасаемых к Церкви.