Add parallel Print Page Options

Апостолите в Солун

17 (A)Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. (B)По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, (C)като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. (D)Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. (E)Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. (F)И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.

Апостолите в Бер

10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 (G)Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.

Апостол Павел в Атина

16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.

22 (H)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 (I)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 (J)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 (K)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 (L)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 (M)И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 (N)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 (O)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“

32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.

Footnotes

  1. 17:28 Арат – старогръцки поет (310-241 г. пр. Р. Хр.). Цитатът е от творбата му „Явления“.

17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.

10 А братята незабавно изпратиха Павла и Сила през нощта в Берия; и те като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 И <беряните> бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията <да видят> дали това е вярно.

12 И така мнозина от тях повярваха, и от високопоставените гъркини и от мъжете не малко.

13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павла Божието учение, дойдоха и там та подбудиха и смутиха народа.

14 Тогава братята изведнъж изпратиха Павла да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.

15 А ония, които придружаваха Павла, заведоха го до Атина; и като получиха <от него> заповед до Сила и Тимотея да дойдат колкото се може по-скоро при него, заминаха си.

16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

17 И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

18 Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

19 Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

21 (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

25 нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

26 направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

27 за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

33 И така Павел си излезе измежду тях.

34 А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.