A A A A A
Bible Book List

Деяния 17Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Апостолите в Солун

17 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.

Апостолите в Бер

10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.

Апостол Павел в Атина

16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.

22 Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“

32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.

Footnotes:

  1. 17:28 Арат – старогръцки поет (310-241 г. пр. Р. Хр.). Цитатът е от творбата му „Явления“.
  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes