Font Size
Деяния 16
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Деяния 16
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Апостол Павел взима Тимотей за спътник
16 (A)Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин. 2 Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония. 3 Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места – защото всички знаеха, че баща му беше елин. 4 (B)И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим. 5 (C)Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.
Апостол Павел отива в Европа
6 След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия. 7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът[a] не ги пусна. 8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9 През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“ 10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
Проповед във Филипи
11 И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден – в Неапол[b], 12 а оттам – във Филипи – първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14 Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел. 15 Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
Апостолите Павел и Сила в затвора
16 Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. 17 (D)Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни[c] възвестяват път за спасение.“ 18 (E)Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. 19 (F)(G)Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. 20 (H)И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни 21 и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ 22 Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. 24 Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. 25 (I)Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ 29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. 30 (J)И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ 31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ 32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. 33 (K)Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. 35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ 36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ 37 (L)Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ 38 (M)Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха 39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Деяния 16
1940 Bulgarian Bible
Деяния 16
1940 Bulgarian Bible
16 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
2 Тоя <ученик> имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.
8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,
12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.
16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.
20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.
22 На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29 Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;
39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.
使 徒 行 傳 16
Chinese Union Version (Traditional)
使 徒 行 傳 16
Chinese Union Version (Traditional)
16 保 羅 來 到 特 庇 ， 又 到 路 司 得 。 在 那 裡 有 一 個 門 徒 ， 名 叫 提 摩 太 ， 是 信 主 之 猶 太 婦 人 的 兒 子 ， 他 父 親 卻 是 希 利 尼 人 。
2 路 司 得 和 以 哥 念 的 弟 兄 都 稱 讚 他 。
3 保 羅 要 帶 他 同 去 ， 只 因 那 些 地 方 的 猶 太 人 都 知 道 他 父 親 是 希 利 尼 人 ， 就 給 他 行 了 割 禮 。
4 他 們 經 過 各 城 ， 把 耶 路 撒 冷 使 徒 和 長 老 所 定 的 條 規 交 給 門 徒 遵 守 。
5 於 是 眾 教 會 信 心 越 發 堅 固 ， 人 數 天 天 加 增 。
6 聖 靈 既 然 禁 止 他 們 在 亞 西 亞 講 道 ， 他 們 就 經 過 弗 呂 家 、 加 拉 太 一 帶 地 方 。
7 到 了 每 西 亞 的 邊 界 ， 他 們 想 要 往 庇 推 尼 去 ， 耶 穌 的 靈 卻 不 許 。
8 他 們 就 越 過 每 西 亞 ， 下 到 特 羅 亞 去 。
9 在 夜 間 有 異 象 現 與 保 羅 。 有 一 個 馬 其 頓 人 站 著 求 他 說 ： 請 你 過 到 馬 其 頓 來 幫 助 我 們 。
10 保 羅 既 看 見 這 異 象 ， 我 們 隨 即 想 要 往 馬 其 頓 去 ， 以 為 神 召 我 們 傳 福 音 給 那 裡 的 人 聽 。
11 於 是 從 特 羅 亞 開 船 ， 一 直 行 到 撒 摩 特 喇 ， 第 二 天 到 了 尼 亞 波 利 。
12 從 那 裡 來 到 腓 立 比 ， 就 是 馬 其 頓 這 一 方 的 頭 一 個 城 ， 也 是 羅 馬 的 駐 防 城 。 我 們 在 這 城 裡 住 了 幾 天 。
13 當 安 息 日 ， 我 們 出 城 門 ， 到 了 河 邊 ， 知 道 那 裡 有 一 個 禱 告 的 地 方 ， 我 們 就 坐 下 對 那 聚 會 的 婦 女 講 道 。
14 有 一 個 賣 紫 色 布 疋 的 婦 人 ， 名 叫 呂 底 亞 ， 是 推 雅 推 喇 城 的 人 ， 素 來 敬 拜 神 。 他 聽 見 了 ， 主 就 開 導 他 的 心 ， 叫 他 留 心 聽 保 羅 所 講 的 話 。
15 他 和 他 一 家 既 領 了 洗 ， 便 求 我 們 說 ： 你 們 若 以 為 我 是 真 信 主 的 （ 或 作 ： 你 們 若 以 為 我 是 忠 心 事 主 的 ） ， 請 到 我 家 裡 來 住 。 於 是 強 留 我 們 。
16 後 來 ， 我 們 往 那 禱 告 的 地 方 去 。 有 一 個 使 女 迎 著 面 來 ， 他 被 巫 鬼 所 附 ， 用 法 術 ， 叫 他 主 人 們 大 得 財 利 。
17 他 跟 隨 保 羅 和 我 們 ， 喊 著 說 ： 這 些 人 是 至 高 神 的 僕 人 ， 對 你 們 傳 說 救 人 的 道 。
18 他 一 連 多 日 這 樣 喊 叫 ， 保 羅 就 心 中 厭 煩 ， 轉 身 對 那 鬼 說 ： 我 奉 耶 穌 基 督 的 名 ， 吩 咐 你 從 他 身 上 出 來 ！ 那 鬼 當 時 就 出 來 了 。
19 使 女 的 主 人 們 見 得 利 的 指 望 沒 有 了 ， 便 揪 住 保 羅 和 西 拉 ， 拉 他 們 到 市 上 去 見 首 領 ；
20 又 帶 到 官 長 面 前 說 ： 這 些 人 原 是 猶 太 人 ， 竟 騷 擾 我 們 的 城 ，
21 傳 我 們 羅 馬 人 所 不 可 受 不 可 行 的 規 矩 。
22 眾 人 就 一 同 起 來 攻 擊 他 們 。 官 長 吩 咐 剝 了 他 們 的 衣 裳 ， 用 棍 打 ；
23 打 了 許 多 棍 ， 便 將 他 們 下 在 監 裡 ， 囑 咐 禁 卒 嚴 緊 看 守 。
24 禁 卒 領 了 這 樣 的 命 ， 就 把 他 們 下 在 內 監 裡 ， 兩 腳 上 了 木 狗 。
25 約 在 半 夜 ， 保 羅 和 西 拉 禱 告 ， 唱 詩 讚 美 神 ， 眾 囚 犯 也 側 耳 而 聽 。
26 忽 然 ， 地 大 震 動 ， 甚 至 監 牢 的 地 基 都 搖 動 了 ， 監 門 立 刻 全 開 ， 眾 囚 犯 的 鎖 鍊 也 都 鬆 開 了 。
27 禁 卒 一 醒 ， 看 見 監 門 全 開 ， 以 為 囚 犯 已 經 逃 走 ， 就 拔 刀 要 自 殺 。
28 保 羅 大 聲 呼 叫 說 ： 不 要 傷 害 自 己 ！ 我 們 都 在 這 裡 。
29 禁 卒 叫 人 拿 燈 來 ， 就 跳 進 去 ， 戰 戰 兢 兢 的 俯 伏 在 保 羅 、 西 拉 面 前 ；
30 又 領 他 們 出 來 ， 說 ： 二 位 先 生 ， 我 當 怎 樣 行 才 可 以 得 救 ？
31 他 們 說 ： 當 信 主 耶 穌 ， 你 和 你 一 家 都 必 得 救 。
32 他 們 就 把 主 的 道 講 給 他 和 他 全 家 的 人 聽 。
33 當 夜 ， 就 在 那 時 候 ， 禁 卒 把 他 們 帶 去 ， 洗 他 們 的 傷 ； 他 和 屬 乎 他 的 人 立 時 都 受 了 洗 。
34 於 是 禁 卒 領 他 們 上 自 己 家 裡 去 ， 給 他 們 擺 上 飯 。 他 和 全 家 ， 因 為 信 了 神 ， 都 很 喜 樂 。
35 到 了 天 亮 ， 官 長 打 發 差 役 來 ， 說 ： 釋 放 那 兩 個 人 罷 。
36 禁 卒 就 把 這 話 告 訴 保 羅 說 ： 官 長 打 發 人 來 叫 釋 放 你 們 ， 如 今 可 以 出 監 ， 平 平 安 安 的 去 罷 。
37 保 羅 卻 說 ： 我 們 是 羅 馬 人 ， 並 沒 有 定 罪 ， 他 們 就 在 眾 人 面 前 打 了 我 們 ， 又 把 我 們 下 在 監 裡 ， 現 在 要 私 下 攆 我 們 出 去 麼 ？ 這 是 不 行 的 。 叫 他 們 自 己 來 領 我 們 出 去 罷 ！
38 差 役 把 這 話 回 稟 官 長 。 官 長 聽 見 他 們 是 羅 馬 人 ， 就 害 怕 了 ，
39 於 是 來 勸 他 們 ， 領 他 們 出 來 ， 請 他 們 離 開 那 城 。
40 二 人 出 了 監 ， 往 呂 底 亞 家 裡 去 ； 見 了 弟 兄 們 ， 勸 慰 他 們 一 番 ， 就 走 了 。
Acts 16
New International Version
Acts 16
New International Version
Timothy Joins Paul and Silas
16 Paul came to Derbe and then to Lystra,(A) where a disciple named Timothy(B) lived, whose mother was Jewish and a believer(C) but whose father was a Greek. 2 The believers(D) at Lystra and Iconium(E) spoke well of him. 3 Paul wanted to take him along on the journey, so he circumcised him because of the Jews who lived in that area, for they all knew that his father was a Greek.(F) 4 As they traveled from town to town, they delivered the decisions reached by the apostles and elders(G) in Jerusalem(H) for the people to obey.(I) 5 So the churches were strengthened(J) in the faith and grew daily in numbers.(K)
Paul’s Vision of the Man of Macedonia
6 Paul and his companions traveled throughout the region of Phrygia(L) and Galatia,(M) having been kept by the Holy Spirit from preaching the word in the province of Asia.(N) 7 When they came to the border of Mysia, they tried to enter Bithynia, but the Spirit of Jesus(O) would not allow them to. 8 So they passed by Mysia and went down to Troas.(P) 9 During the night Paul had a vision(Q) of a man of Macedonia(R) standing and begging him, “Come over to Macedonia and help us.” 10 After Paul had seen the vision, we(S) got ready at once to leave for Macedonia, concluding that God had called us to preach the gospel(T) to them.
Lydia’s Conversion in Philippi
11 From Troas(U) we put out to sea and sailed straight for Samothrace, and the next day we went on to Neapolis. 12 From there we traveled to Philippi,(V) a Roman colony and the leading city of that district[a] of Macedonia.(W) And we stayed there several days.
13 On the Sabbath(X) we went outside the city gate to the river, where we expected to find a place of prayer. We sat down and began to speak to the women who had gathered there. 14 One of those listening was a woman from the city of Thyatira(Y) named Lydia, a dealer in purple cloth. She was a worshiper of God. The Lord opened her heart(Z) to respond to Paul’s message. 15 When she and the members of her household(AA) were baptized,(AB) she invited us to her home. “If you consider me a believer in the Lord,” she said, “come and stay at my house.” And she persuaded us.
Paul and Silas in Prison
16 Once when we were going to the place of prayer,(AC) we were met by a female slave who had a spirit(AD) by which she predicted the future. She earned a great deal of money for her owners by fortune-telling. 17 She followed Paul and the rest of us, shouting, “These men are servants of the Most High God,(AE) who are telling you the way to be saved.” 18 She kept this up for many days. Finally Paul became so annoyed that he turned around and said to the spirit, “In the name of Jesus Christ I command you to come out of her!” At that moment the spirit left her.(AF)
19 When her owners realized that their hope of making money(AG) was gone, they seized Paul and Silas(AH) and dragged(AI) them into the marketplace to face the authorities. 20 They brought them before the magistrates and said, “These men are Jews, and are throwing our city into an uproar(AJ) 21 by advocating customs unlawful for us Romans(AK) to accept or practice.”(AL)
22 The crowd joined in the attack against Paul and Silas, and the magistrates ordered them to be stripped and beaten with rods.(AM) 23 After they had been severely flogged, they were thrown into prison, and the jailer(AN) was commanded to guard them carefully. 24 When he received these orders, he put them in the inner cell and fastened their feet in the stocks.(AO)
25 About midnight(AP) Paul and Silas(AQ) were praying and singing hymns(AR) to God, and the other prisoners were listening to them. 26 Suddenly there was such a violent earthquake that the foundations of the prison were shaken.(AS) At once all the prison doors flew open,(AT) and everyone’s chains came loose.(AU) 27 The jailer woke up, and when he saw the prison doors open, he drew his sword and was about to kill himself because he thought the prisoners had escaped.(AV) 28 But Paul shouted, “Don’t harm yourself! We are all here!”
29 The jailer called for lights, rushed in and fell trembling before Paul and Silas.(AW) 30 He then brought them out and asked, “Sirs, what must I do to be saved?”(AX)
31 They replied, “Believe(AY) in the Lord Jesus, and you will be saved(AZ)—you and your household.”(BA) 32 Then they spoke the word of the Lord to him and to all the others in his house. 33 At that hour of the night(BB) the jailer took them and washed their wounds; then immediately he and all his household were baptized.(BC) 34 The jailer brought them into his house and set a meal before them; he(BD) was filled with joy because he had come to believe in God—he and his whole household.
35 When it was daylight, the magistrates sent their officers to the jailer with the order: “Release those men.” 36 The jailer(BE) told Paul, “The magistrates have ordered that you and Silas be released. Now you can leave. Go in peace.”(BF)
37 But Paul said to the officers: “They beat us publicly without a trial, even though we are Roman citizens,(BG) and threw us into prison. And now do they want to get rid of us quietly? No! Let them come themselves and escort us out.”
38 The officers reported this to the magistrates, and when they heard that Paul and Silas were Roman citizens, they were alarmed.(BH) 39 They came to appease them and escorted them from the prison, requesting them to leave the city.(BI) 40 After Paul and Silas came out of the prison, they went to Lydia’s house,(BJ) where they met with the brothers and sisters(BK) and encouraged them. Then they left.
Footnotes
- Acts 16:12 The text and meaning of the Greek for the leading city of that district are uncertain.
Acts 16
King James Version
Acts 16
King James Version
16 Then came he to Derbe and Lystra: and, behold, a certain disciple was there, named Timotheus, the son of a certain woman, which was a Jewess, and believed; but his father was a Greek:
2 Which was well reported of by the brethren that were at Lystra and Iconium.
3 Him would Paul have to go forth with him; and took and circumcised him because of the Jews which were in those quarters: for they knew all that his father was a Greek.
4 And as they went through the cities, they delivered them the decrees for to keep, that were ordained of the apostles and elders which were at Jerusalem.
5 And so were the churches established in the faith, and increased in number daily.
6 Now when they had gone throughout Phrygia and the region of Galatia, and were forbidden of the Holy Ghost to preach the word in Asia,
7 After they were come to Mysia, they assayed to go into Bithynia: but the Spirit suffered them not.
8 And they passing by Mysia came down to Troas.
9 And a vision appeared to Paul in the night; There stood a man of Macedonia, and prayed him, saying, Come over into Macedonia, and help us.
10 And after he had seen the vision, immediately we endeavoured to go into Macedonia, assuredly gathering that the Lord had called us for to preach the gospel unto them.
11 Therefore loosing from Troas, we came with a straight course to Samothracia, and the next day to Neapolis;
12 And from thence to Philippi, which is the chief city of that part of Macedonia, and a colony: and we were in that city abiding certain days.
13 And on the sabbath we went out of the city by a river side, where prayer was wont to be made; and we sat down, and spake unto the women which resorted thither.
14 And a certain woman named Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, which worshipped God, heard us: whose heart the Lord opened, that she attended unto the things which were spoken of Paul.
15 And when she was baptized, and her household, she besought us, saying, If ye have judged me to be faithful to the Lord, come into my house, and abide there. And she constrained us.
16 And it came to pass, as we went to prayer, a certain damsel possessed with a spirit of divination met us, which brought her masters much gain by soothsaying:
17 The same followed Paul and us, and cried, saying, These men are the servants of the most high God, which shew unto us the way of salvation.
18 And this did she many days. But Paul, being grieved, turned and said to the spirit, I command thee in the name of Jesus Christ to come out of her. And he came out the same hour.
19 And when her masters saw that the hope of their gains was gone, they caught Paul and Silas, and drew them into the marketplace unto the rulers,
20 And brought them to the magistrates, saying, These men, being Jews, do exceedingly trouble our city,
21 And teach customs, which are not lawful for us to receive, neither to observe, being Romans.
22 And the multitude rose up together against them: and the magistrates rent off their clothes, and commanded to beat them.
23 And when they had laid many stripes upon them, they cast them into prison, charging the jailor to keep them safely:
24 Who, having received such a charge, thrust them into the inner prison, and made their feet fast in the stocks.
25 And at midnight Paul and Silas prayed, and sang praises unto God: and the prisoners heard them.
26 And suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken: and immediately all the doors were opened, and every one's bands were loosed.
27 And the keeper of the prison awaking out of his sleep, and seeing the prison doors open, he drew out his sword, and would have killed himself, supposing that the prisoners had been fled.
28 But Paul cried with a loud voice, saying, Do thyself no harm: for we are all here.
29 Then he called for a light, and sprang in, and came trembling, and fell down before Paul and Silas,
30 And brought them out, and said, Sirs, what must I do to be saved?
31 And they said, Believe on the Lord Jesus Christ, and thou shalt be saved, and thy house.
32 And they spake unto him the word of the Lord, and to all that were in his house.
33 And he took them the same hour of the night, and washed their stripes; and was baptized, he and all his, straightway.
34 And when he had brought them into his house, he set meat before them, and rejoiced, believing in God with all his house.
35 And when it was day, the magistrates sent the serjeants, saying, Let those men go.
36 And the keeper of the prison told this saying to Paul, The magistrates have sent to let you go: now therefore depart, and go in peace.
37 But Paul said unto them, They have beaten us openly uncondemned, being Romans, and have cast us into prison; and now do they thrust us out privily? nay verily; but let them come themselves and fetch us out.
38 And the serjeants told these words unto the magistrates: and they feared, when they heard that they were Romans.
39 And they came and besought them, and brought them out, and desired them to depart out of the city.
40 And they went out of the prison, and entered into the house of Lydia: and when they had seen the brethren, they comforted them, and departed.
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
© 1995-2005 by Bibliata.com
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.