Деяния 15
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Спор в Антиохия
15 (A)(B)А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“ 2 След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим. 3 И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя. 4 (C)Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците[a]. 5 Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
Апостолски събор в Йерусалим
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос. 7 (D)След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. 8 (E)И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас. 9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата. 10 (F)А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем? 11 (G)Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“ 12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.
13 (H)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (I)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:
16 (J)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[b]. 19 (K)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (L)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[c]. 21 (M)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“
Решенията на събора
22 (N)Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила – изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава, 23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 (O)Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона[d], 25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел, 26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото. 28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща: 29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото. 31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението. 32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха. 33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили[e]. 34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам[f]. 35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
Начало на второто пътешествие
36 (P)След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“ 37 (Q)Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк. 38 (R)Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени. 39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър. 40 (S)А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята. 41 (T)И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.
Footnotes
- 15:4 В някои ръкописи липсва: „и как отвори вратата на вярата за езичниците“.
- 15:18 В някои ръкописи: „известно от самото начало“.
- 15:20 В някои ръкописи липсва: „да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва“.
- 15:24 В някои ръкописи липсва: „говорейки да се обрязвате и да спазвате закона“.
- 15:33 В някои ръкописи: „апостолите“.
- 15:34 В някои ръкописи 15:34 липсва.
Деяния 15
1940 Bulgarian Bible
15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
5 Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
23 И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
33 И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
34 [Но Сила видя за добре да поседи още там].
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39 И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.
41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
使 徒 行 傳 15
Chinese Union Version (Traditional)
15 有 幾 個 人 從 猶 太 下 來 ， 教 訓 弟 兄 們 說 ： 你 們 若 不 按 摩 西 的 規 條 受 割 禮 ， 不 能 得 救 。
2 保 羅 、 巴 拿 巴 與 他 們 大 大 的 分 爭 辯 論 ； 眾 門 徒 就 定 規 ， 叫 保 羅 、 巴 拿 巴 和 本 會 中 幾 個 人 ， 為 所 辯 論 的 ， 上 耶 路 撒 冷 去 見 使 徒 和 長 老 。
3 於 是 教 會 送 他 們 起 行 。 他 們 經 過 腓 尼 基 、 撒 瑪 利 亞 ， 隨 處 傳 說 外 邦 人 歸 主 的 事 ， 叫 眾 弟 兄 都 甚 歡 喜 。
4 到 了 耶 路 撒 冷 ， 教 會 和 使 徒 並 長 老 都 接 待 他 們 ， 他 們 就 述 說 神 同 他 們 所 行 的 一 切 事 。
5 惟 有 幾 個 信 徒 、 是 法 利 賽 教 門 的 人 ， 起 來 說 ： 必 須 給 外 邦 人 行 割 禮 ， 吩 咐 他 們 遵 守 摩 西 的 律 法 。
6 使 徒 和 長 老 聚 會 商 議 這 事 ；
7 辯 論 已 經 多 了 ， 彼 得 就 起 來 ， 說 ： 諸 位 弟 兄 ， 你 們 知 道 神 早 已 在 你 們 中 間 揀 選 了 我 ， 叫 外 邦 人 從 我 口 中 得 聽 福 音 之 道 ， 而 且 相 信 。
8 知 道 人 心 的 神 也 為 他 們 作 了 見 證 ， 賜 聖 靈 給 他 們 ， 正 如 給 我 們 一 樣 ；
9 又 藉 著 信 潔 淨 了 他 們 的 心 ， 並 不 分 他 們 我 們 。
10 現 在 為 甚 麼 試 探 神 ， 要 把 我 們 祖 宗 和 我 們 所 不 能 負 的 軛 放 在 門 徒 的 頸 項 上 呢 ？
11 我 們 得 救 乃 是 因 主 耶 穌 的 恩 ， 和 他 們 一 樣 ， 這 是 我 們 所 信 的 。
12 眾 人 都 默 默 無 聲 ， 聽 巴 拿 巴 和 保 羅 述 說 神 藉 他 們 在 外 邦 人 中 所 行 的 神 蹟 奇 事 。
13 他 們 住 了 聲 ， 雅 各 就 說 ： 諸 位 弟 兄 ， 請 聽 我 的 話 。
14 方 才 西 門 述 說 神 當 初 怎 樣 眷 顧 外 邦 人 ， 從 他 們 中 間 選 取 百 姓 歸 於 自 己 的 名 下 ；
15 眾 先 知 的 話 也 與 這 意 思 相 合 。
16 正 如 經 上 所 寫 的 ： 此 後 ， 我 要 回 來 ， 重 新 修 造 大 衛 倒 塌 的 帳 幕 ， 把 那 破 壞 的 重 新 修 造 建 立 起 來 ，
17 叫 餘 剩 的 人 ， 就 是 凡 稱 為 我 名 下 的 外 邦 人 ， 都 尋 求 主 。
18 這 話 是 從 創 世 以 來 ， 顯 明 這 事 的 主 說 的 。
19 所 以 據 我 的 意 見 ， 不 可 難 為 那 歸 服 神 的 外 邦 人 ；
20 只 要 寫 信 ， 吩 咐 他 們 禁 戒 偶 像 的 污 穢 和 姦 淫 ， 並 勒 死 的 牲 畜 和 血 。
21 因 為 從 古 以 來 ， 摩 西 的 書 在 各 城 有 人 傳 講 ， 每 逢 安 息 日 ， 在 會 堂 裡 誦 讀 。
22 那 時 ， 使 徒 和 長 老 並 全 教 會 定 意 從 他 們 中 間 揀 選 人 ， 差 他 們 和 保 羅 、 巴 拿 巴 同 往 安 提 阿 去 ； 所 揀 選 的 就 是 稱 呼 巴 撒 巴 的 猶 大 和 西 拉 。 這 兩 個 人 在 弟 兄 中 是 作 首 領 的 。
23 於 是 寫 信 交 付 他 們 ， 內 中 說 ： 使 徒 和 作 長 老 的 弟 兄 們 問 安 提 阿 、 敘 利 亞 、 基 利 家 外 邦 眾 弟 兄 的 安 。
24 我 們 聽 說 ， 有 幾 個 人 從 我 們 這 裡 出 去 ， 用 言 語 攪 擾 你 們 ， 惑 亂 你 們 的 心 。 （ 有 古 卷 在 此 有 ： 你 們 必 須 受 割 禮 ， 守 摩 西 的 律 法 。 ） 其 實 我 們 並 沒 有 吩 咐 他 們 。
25 所 以 ， 我 們 同 心 定 意 ， 揀 選 幾 個 人 ， 差 他 們 同 我 們 所 親 愛 的 巴 拿 巴 和 保 羅 往 你 們 那 裡 去 。
26 這 二 人 是 為 我 主 耶 穌 基 督 的 名 不 顧 性 命 的 。
27 我 們 就 差 了 猶 大 和 西 拉 ， 他 們 也 要 親 口 訴 說 這 些 事 。
28 因 為 聖 靈 和 我 們 定 意 不 將 別 的 重 擔 放 在 你 們 身 上 ； 惟 有 幾 件 事 是 不 可 少 的 ，
29 就 是 禁 戒 祭 偶 像 的 物 和 血 ， 並 勒 死 的 牲 畜 和 姦 淫 。 這 幾 件 你 們 若 能 自 己 禁 戒 不 犯 就 好 了 。 願 你 們 平 安 ！
30 他 們 既 奉 了 差 遣 ， 就 下 安 提 阿 去 ， 聚 集 眾 人 ， 交 付 書 信 。
31 眾 人 念 了 ， 因 為 信 上 安 慰 的 話 就 歡 喜 了 。
32 猶 大 和 西 拉 也 是 先 知 ， 就 用 許 多 話 勸 勉 弟 兄 ， 堅 固 他 們 。
33 住 了 些 日 子 ， 弟 兄 們 打 發 他 們 平 平 安 安 的 回 到 差 遣 他 們 的 人 那 裡 去 。 （ 有 古 卷 在 此 有 ：
34 惟 有 西 拉 定 意 仍 住 在 那 裡 。 ）
35 但 保 羅 和 巴 拿 巴 仍 住 在 安 提 阿 ， 和 許 多 別 人 一 同 教 訓 人 ， 傳 主 的 道 。
36 過 了 些 日 子 ， 保 羅 對 巴 拿 巴 說 ： 我 們 可 以 回 到 從 前 宣 傳 主 道 的 各 城 ， 看 望 弟 兄 們 景 況 如 何 。
37 巴 拿 巴 有 意 要 帶 稱 呼 馬 可 的 約 翰 同 去 ；
38 但 保 羅 因 為 馬 可 從 前 在 旁 非 利 亞 離 開 他 們 ， 不 和 他 們 同 去 做 工 ， 就 以 為 不 可 帶 他 去 。
39 於 是 二 人 起 了 爭 論 ， 甚 至 彼 此 分 開 。 巴 拿 巴 帶 著 馬 可 ， 坐 船 往 居 比 路 去 ；
40 保 羅 揀 選 了 西 拉 ， 也 出 去 ， 蒙 弟 兄 們 把 他 交 於 主 的 恩 中 。
41 他 就 走 遍 敘 利 亞 、 基 利 家 ， 堅 固 眾 教 會 。
Acts 15
King James Version
15 And certain men which came down from Judaea taught the brethren, and said, Except ye be circumcised after the manner of Moses, ye cannot be saved.
2 When therefore Paul and Barnabas had no small dissension and disputation with them, they determined that Paul and Barnabas, and certain other of them, should go up to Jerusalem unto the apostles and elders about this question.
3 And being brought on their way by the church, they passed through Phenice and Samaria, declaring the conversion of the Gentiles: and they caused great joy unto all the brethren.
4 And when they were come to Jerusalem, they were received of the church, and of the apostles and elders, and they declared all things that God had done with them.
5 But there rose up certain of the sect of the Pharisees which believed, saying, That it was needful to circumcise them, and to command them to keep the law of Moses.
6 And the apostles and elders came together for to consider of this matter.
7 And when there had been much disputing, Peter rose up, and said unto them, Men and brethren, ye know how that a good while ago God made choice among us, that the Gentiles by my mouth should hear the word of the gospel, and believe.
8 And God, which knoweth the hearts, bare them witness, giving them the Holy Ghost, even as he did unto us;
9 And put no difference between us and them, purifying their hearts by faith.
10 Now therefore why tempt ye God, to put a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we were able to bear?
11 But we believe that through the grace of the Lord Jesus Christ we shall be saved, even as they.
12 Then all the multitude kept silence, and gave audience to Barnabas and Paul, declaring what miracles and wonders God had wrought among the Gentiles by them.
13 And after they had held their peace, James answered, saying, Men and brethren, hearken unto me:
14 Simeon hath declared how God at the first did visit the Gentiles, to take out of them a people for his name.
15 And to this agree the words of the prophets; as it is written,
16 After this I will return, and will build again the tabernacle of David, which is fallen down; and I will build again the ruins thereof, and I will set it up:
17 That the residue of men might seek after the Lord, and all the Gentiles, upon whom my name is called, saith the Lord, who doeth all these things.
18 Known unto God are all his works from the beginning of the world.
19 Wherefore my sentence is, that we trouble not them, which from among the Gentiles are turned to God:
20 But that we write unto them, that they abstain from pollutions of idols, and from fornication, and from things strangled, and from blood.
21 For Moses of old time hath in every city them that preach him, being read in the synagogues every sabbath day.
22 Then pleased it the apostles and elders with the whole church, to send chosen men of their own company to Antioch with Paul and Barnabas; namely, Judas surnamed Barsabas and Silas, chief men among the brethren:
23 And they wrote letters by them after this manner; The apostles and elders and brethren send greeting unto the brethren which are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia.
24 Forasmuch as we have heard, that certain which went out from us have troubled you with words, subverting your souls, saying, Ye must be circumcised, and keep the law: to whom we gave no such commandment:
25 It seemed good unto us, being assembled with one accord, to send chosen men unto you with our beloved Barnabas and Paul,
26 Men that have hazarded their lives for the name of our Lord Jesus Christ.
27 We have sent therefore Judas and Silas, who shall also tell you the same things by mouth.
28 For it seemed good to the Holy Ghost, and to us, to lay upon you no greater burden than these necessary things;
29 That ye abstain from meats offered to idols, and from blood, and from things strangled, and from fornication: from which if ye keep yourselves, ye shall do well. Fare ye well.
30 So when they were dismissed, they came to Antioch: and when they had gathered the multitude together, they delivered the epistle:
31 Which when they had read, they rejoiced for the consolation.
32 And Judas and Silas, being prophets also themselves, exhorted the brethren with many words, and confirmed them.
33 And after they had tarried there a space, they were let go in peace from the brethren unto the apostles.
34 Notwithstanding it pleased Silas to abide there still.
35 Paul also and Barnabas continued in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also.
36 And some days after Paul said unto Barnabas, Let us go again and visit our brethren in every city where we have preached the word of the Lord, and see how they do.
37 And Barnabas determined to take with them John, whose surname was Mark.
38 But Paul thought not good to take him with them, who departed from them from Pamphylia, and went not with them to the work.
39 And the contention was so sharp between them, that they departed asunder one from the other: and so Barnabas took Mark, and sailed unto Cyprus;
40 And Paul chose Silas, and departed, being recommended by the brethren unto the grace of God.
41 And he went through Syria and Cilicia, confirming the churches.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com