Деяния 14
1940 Bulgarian Bible
14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.
2 А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.
3 Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.
5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,
7 и проповядваха благовестието.
8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9 Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,
10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.
11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.
13 И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;
16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.
19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,
22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.
26 Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.
27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.
28 И <там> преседяха доста време с учениците.
Деяния 14
Bulgarian Bible
14 О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.
2 О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
3 Но пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.
5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,
6 те се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,
7 и там проповядваха благовестието.
8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.
9 Той слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.
13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:
15 О, мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;
16 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,
17 ако и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.
19 Между това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.
21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,
22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;
25 И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.
26 Оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.
27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.
28 И там преседяха доста време с учениците.
Деяния 14
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Павел и Варнава в Икония
14 В Икония, както навсякъде другаде, Павел и Варнава отидоха в синагогата на юдеите и говориха така убедително, че много юдеи и езичници повярваха. 2 А онези юдеи, които не повярваха, насъскаха езичниците и насадиха в тях злоба срещу братята. 3 Но Павел и Варнава останаха там дълго време и смело говореха за Господа, който потвърждаваше посланието за своята благодат, като им даваше силата да извършват знамения и чудеса. 4 Жителите на града бяха разделени: едни подкрепяха юдеите, други — апостолите.
5 Някои езичници и юдеи, заедно с водачите си, се опитваха да посегнат на Павел и Варнава и да ги убият с камъни. 6 Когато апостолите узнаха за това, те побягнаха към околностите на градовете Листра и Дервия в Ликаония, 7 където продължиха да проповядват Благата вест.
Павел в Листра и Дервия
8 В Листра живееше един парализиран човек. Куц по рождение, той никога не беше ходил. 9 Този човек седеше и слушаше думите на Павел. Павел го погледна и като видя вярата му, че Бог може да го излекува, 10 каза високо: „Изправи се на краката си!“ Човекът скочи и проходи.
11 Като видяха това, което Павел извърши, хората започнаха да говорят високо на своя ликаонски език: „Боговете са слезли при нас в образа на хора!“ 12 Нарекоха Варнава „Зевс“, а Павел — „Хермес“, тъй като от тях двамата, той говореше през по-голямата част от времето. 13 Жрецът на Зевс, чийто храм беше близо до града, дойде до градската порта с венци и волове, с намерение заедно с народа да ги принесе в жертва на апостолите.
14 Когато Варнава и Павел разбраха за това, разкъсаха дрехите си и се втурнаха сред множеството, викайки: 15 „Хора, защо вършите това? Ние не сме богове, а човешки същества като вас! Дойдохме да ви съобщим Благата вест, за да се откажете от тези безсмислени неща и се обърнете към живия Бог, който е сътворил небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той остави всеки народ да върви по своя път, 17 макар че непрестанно свидетелстваше за себе си с различни благодеяния: изпращаше ви дъждове от небето и сезони на плодородие. Той ви дава храна и изпълва сърцата ви с радост.“ 18 Но и с тези думи Павел и Варнава едва успяха да убедят тълпите да не им принасят жертви.
19 По това време от Антиохия и Икония дойдоха няколко юдеи, които настроиха народа срещу Павел. Хората го пребиха с камъни, повлякоха го и го захвърлиха извън града, като мислеха, че е мъртъв. 20 Но когато последователите се събраха около него, той стана и се върна отново в града. На другия ден замина заедно с Варнава за Дервия.
Варнава и Павел се връщат в Антиохия
21 В Дервия Павел и Варнава проповядваха Благата вест и направиха от много хора последователи на Исус. След това се върнаха в Листра, Икония и Антиохия, 22 където укрепваха душите на последователите, като ги насърчаваха да постоянстват във вярата и им казваха: „Много страдания трябва да понесем по пътя си към Божието царство.“ 23 След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали.
24 Преминавайки през Писидия, те пристигнаха в Памфилия. 25 В Пергия проповядваха посланието, а оттам отидоха в Аталия, 26 откъдето отплаваха обратно за Антиохия — мястото, където вярващите ги бяха поверили на Божията благодат да извършат делото, което сега бяха изпълнили.
27 Пристигайки в Антиохия, Павел и Варнава събраха църквата и съобщиха всичко, което Бог бе извършил чрез тях, и как бе отворил за езичниците вратата към вярата. 28 Там те останаха с последователите дълго време.
Actes 14
La Bible du Semeur
A Iconium
14 A Iconium[a], Paul et Barnabas se rendirent aussi à la synagogue des Juifs et y parlèrent de telle sorte que beaucoup de Juifs et de non-Juifs devinrent croyants. 2 Mais les Juifs qui avaient refusé de croire suscitèrent chez les non-Juifs de l’hostilité et de la malveillance à l’égard des frères. 3 Néanmoins, Paul et Barnabas prolongèrent leur séjour dans cette ville ; ils parlaient avec assurance, car ils étaient confiants dans le Seigneur et celui-ci confirmait la vérité du message de sa grâce, en leur donnant d’accomplir des signes miraculeux et des prodiges.
4 La population de la ville se partagea en deux camps : les uns prenaient parti pour les Juifs, les autres pour les apôtres. 5 Les non-Juifs et les Juifs, avec leurs chefs, s’apprêtaient à maltraiter les apôtres et à les lapider, 6 mais ceux-ci, dès qu’ils en furent informés, cherchèrent refuge dans les villes de la Lycaonie : Lystres, Derbé et les environs[b]. 7 Là aussi, ils annoncèrent l’Evangile.
A Lystres
8 A Lystres se trouvait un homme paralysé des pieds : infirme de naissance, il n’avait jamais pu marcher. 9 Il écoutait les paroles de Paul. L’apôtre fixa les yeux sur lui et, voyant qu’il avait la foi pour être sauvé, 10 il lui commanda d’une voix forte : Lève-toi et tiens-toi droit sur tes pieds !
D’un bond, il fut debout et se mit à marcher.
11 Quand ils virent ce que Paul avait fait, les nombreux assistants crièrent dans leur langue, le lycaonien : Les dieux ont pris forme humaine et ils sont descendus parmi nous.
12 Ils appelaient Barnabas Zeus[c], et Paul Hermès parce qu’il était le porte-parole.
13 Le prêtre du dieu Zeus, dont le temple se trouvait à l’entrée de la ville, fit amener devant les portes de la cité des taureaux ornés de guirlandes et de fleurs. Déjà il s’apprêtait, avec la foule, à les offrir en sacrifice.
14 Quand les apôtres Barnabas et Paul l’apprirent, ils déchirèrent leurs vêtements en signe de consternation et se précipitèrent au milieu de la foule en s’écriant : 15 Amis, que faites-vous là ? Nous ne sommes que des hommes, nous aussi, semblables à vous. Nous sommes venus vous annoncer une bonne nouvelle : c’est qu’il vous faut abandonner ces idoles inutiles pour vous tourner vers le Dieu vivant, qui a créé le ciel, la terre, la mer et tout ce qui s’y trouve. 16 Dans les siècles passés, ce Dieu a laissé tous les peuples suivre leurs propres chemins. 17 Pourtant, il n’a jamais cessé de leur donner des témoignages de sa bonté, car il vous envoie du ciel la pluie et des fruits abondants en leur saison. Oui, c’est lui qui vous donne de la nourriture en abondance et comble votre cœur de joie.
18 Même en leur parlant ainsi, ils eurent beaucoup de mal à dissuader la foule de leur offrir un sacrifice.
19 Des Juifs arrivèrent d’Antioche et d’Iconium et ils parvinrent à retourner le peuple contre eux : ils lapidèrent Paul, puis ils le traînèrent hors de la ville, croyant qu’il était mort. 20 Mais quand les disciples se rassemblèrent autour de lui, il se releva et rentra dans la ville. Le lendemain, il partit avec Barnabas pour Derbé.
Le retour à Antioche
21 Après avoir annoncé l’Evangile dans cette ville et y avoir fait de nombreux disciples, ils retournèrent à Lystres, à Iconium et à Antioche. 22 Ils fortifiaient les disciples et les encourageaient à demeurer fermes dans la foi.
– Car, leur disaient-ils, c’est au travers de beaucoup de souffrances qu’il nous faut entrer dans le royaume de Dieu.
23 Dans chaque Eglise, ils firent nommer pour celles-ci[d] des responsables et, en priant et en jeûnant, ils les confièrent au Seigneur en qui ils avaient cru.
24 De là, ils traversèrent la Pisidie et gagnèrent la Pamphylie. 25 Après avoir annoncé la Parole à Pergé, ils descendirent au port d’Attalie. 26 Là ils s’embarquèrent pour Antioche d’où ils étaient partis et où on les avait confiés à la grâce de Dieu pour l’œuvre qu’ils venaient d’accomplir.
27 A leur arrivée[e], ils réunirent l’Eglise et racontèrent tout ce que Dieu avait fait avec eux ; ils exposèrent, en particulier, comment il avait ouvert aux non-Juifs la porte de la foi. 28 Ils demeurèrent là assez longtemps parmi les disciples.
Footnotes
- 14.1 Iconium, à environ 150 kilomètres à l’est d’Antioche de Pisidie.
- 14.6 La Lycaonie: district à l’est de la Pisidie, au nord des monts du Taurus. Elle faisait partie de la province de Galatie. Lystres: colonie romaine, lieu d’origine probable de Timothée, à une trentaine de kilomètres d’Iconium. Derbé: à une centaine de kilomètres de Lystres ; patrie de Gaïus (20.4).
- 14.12 Zeus: dieu suprême dans la mythologie grecque. Hermès: messager des dieux.
- 14.23 Autre traduction : ils nommèrent pour celles-ci.
- 14.27 Après un voyage qui a probablement duré deux ans. Après cela, Paul et Barnabas ont dû rester une année à Antioche pendant laquelle a peut-être eu lieu l’épisode raconté en Ga 2.11.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
La Bible Du Semeur (The Bible of the Sower) Copyright © 1992, 1999 by Biblica, Inc.®
Used by permission. All rights reserved worldwide.