13 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

² И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

³ Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

⁴ И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

⁵ И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

⁶ И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

⁷ който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

⁸ Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

⁹ Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

¹⁰ О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

¹¹ И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

¹² Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

¹³ А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

¹⁴ А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

¹⁵ И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

¹⁶ Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

¹⁷ Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

¹⁸ И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

¹⁹ И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

²⁰ След това <им> дава съдии до пророка Самуила.

²¹ После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

²² И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

²³ От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

²⁴ след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

²⁵ И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

²⁶ Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁷ Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

²⁸ Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁹ И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

³⁰ Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³¹ И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³² И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³³ че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³⁴ А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

³⁵ Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁶ Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁷ А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁸ И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁹ и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

⁴⁰ Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

⁴¹ "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴² Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴³ И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴⁴ На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁵ А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁶ Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁷ Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁸ И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁹ И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁵⁰ А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵¹ А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵² А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

² А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

³ Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

⁴ И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁵ И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁶ те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

⁷ и проповядваха благовестието.

⁸ А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁹ Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

¹⁰ рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹¹ А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹² И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹³ И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹⁴ Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁵ О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁶ Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁷ ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁸ И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁹ Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

²⁰ А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²¹ И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²² и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²³ И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²⁴ И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁵ и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁶ Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

²⁷ И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁸ И <там> преседяха доста време с учениците.

13 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

² И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

³ Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

⁴ И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

⁵ И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

⁶ И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

⁷ който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя <последният> повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

⁸ Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

⁹ Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

¹⁰ О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

¹¹ И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за <известно> време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

¹² Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

¹³ А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

¹⁴ А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

¹⁵ И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

¹⁶ Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

¹⁷ Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

¹⁸ И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

¹⁹ И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.

²⁰ След това <им> дава съдии до пророка Самуила.

²¹ После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

²² И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

²³ От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

²⁴ след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

²⁵ И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

²⁶ Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁷ Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да <разберат> пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха <ги> като <Го> осъдиха.

²⁸ Без да намерят <в Него> нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁹ И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

³⁰ Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³¹ И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³² И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³³ че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³⁴ А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, <обещани> на Давида".

³⁵ Защото и в друг <Псалом> казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁶ Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁷ А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁸ И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁹ и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

⁴⁰ Затова внимавайте да не би да <ви> постигне казаното от пророците:

⁴¹ "Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴² Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴³ И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴⁴ На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁵ А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁶ Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁷ Защото така ни заповяда Господ, <казвайки>: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁸ И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁹ И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁵⁰ А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵¹ А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵² А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

14 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

² А непокорните <на Божието учение> юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

³ Но пак те преседяха <там> доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

⁴ И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁵ И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁶ те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните <им> места,

⁷ и проповядваха благовестието.

⁸ А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁹ Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

¹⁰ рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹¹ А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹² И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹³ И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹⁴ Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁵ О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁶ Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁷ ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁸ И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁹ Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

²⁰ А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²¹ И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²² и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и <ги учеха>, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²³ И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²⁴ И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁵ и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁶ Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което <сега> бяха извършили.

²⁷ И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁸ И <там> преседяха доста време с учениците.