Деяния 28  Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

На остров Малта

28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. ² Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. ³ Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. ⁴ Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ ⁵ Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. ^6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.

⁷ Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. ⁸ И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. ⁹ След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. ¹⁰ Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.

От Малта до Рим

¹¹ След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, ¹² и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. ¹³ Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. ¹⁴ Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. ¹⁵ Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад^[a] и до Трите кръчми^[b]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. ¹⁶ Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера^[c]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.

Апостол Павел проповядва в Рим

¹⁷ След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. ^18 (B)След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание. ^19 (C)И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си. ^20 (D)По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ ²¹ А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе. ^22 (E)Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“

²³ И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците. ²⁴ Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. ²⁵ И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:

^26 (F)‘Иди и кажи на този народ: «С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите. ^27 (G)Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася»’.

^28 (H)Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“ ²⁹ Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си^[d]. ³⁰ Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него, ³¹ като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.