Деяния 26
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Цар Агрипа разпитва Павел
26 Агрипа [a] се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:
2 „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите, 3 особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.
4 Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим. 5 Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия – живях като фарисей. [b] 6 Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни – 7 обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите. 8 Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?
9 Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет 10 и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това. 11 Много пъти, влизайки във всички синагоги, [c] аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.
Павел разказва как е видял Исус
12 Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск. 13 Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. 14 Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: «Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си! [d]» 15 Аз попитах: «Кой си ти, Господи?», а Господ отвърна: «Аз съм Исус, когото ти преследваш. 16 А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия. 17 Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, [e] при които ще те изпратя. 18 Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана – към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.»
Павел говори за делото си
19 И тъй, царю Агрипа, [f] аз се подчиних на това небесно видение 20 и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. [g] Казвах им да се покаят [h] и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли. 21 По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият. 22 Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей. 23 А те са казали, че Месията [i] ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“
Павел се опитва да убеди Агрипа
24 Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“
25 „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд – отвърна Павел. – Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум. 26 Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички. 27 Царю Агрипа, [j] вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“
28 Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“
29 Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“
30 Тогава царят, управителят, Верникия [k] и всички седящи с тях станаха 31 и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“ 32 И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“
Footnotes
- Деяния 26:1 + Агрипа Ирод Агрипа II, правнук на Ирод Велики.
- Деяния 26:5 + фарисеи Еврейска религиозна група, която твърди, че стриктно спазва всички еврейски закони и обичаи.
- Деяния 26:11 + синагога Място, където юдеите се събират за молитва, изучаване на Писанията и други обществени срещи.
- Деяния 26:14 Като … себе си Букв.: „Срещу ръжен не се рита!“
- Деяния 26:17 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Деяния 26:19 + Агрипа Ирод Агрипа II, правнук на Ирод Велики.
- Деяния 26:20 + езичници По онова време евреите наричат всички останали хора езичници.
- Деяния 26:20 + покаяние Гръцка дума, която изразява радикална промяна на човешкия мироглед. Това включва критично осмисляне на миналото и решителна смяна на посоката за в бъдеще.
- Деяния 26:23 + Месията „Помазаникът“ (Христос) или Божият избраник. Името на тази титла произлиза от церемония, при която даден човек (особено пророк, свещеник или цар) се назначава на висок пост и се помазва с миро в знак, че е избран от Бога за специално служение. Еврейската дума се употребява като титла на старозаветни царе и на Онзи, когото Бог ще изпрати като пророк, свещеник и цар, за да възстанови добрите взаимоотношения между него и хората.
- Деяния 26:27 + Агрипа Ирод Агрипа II, правнук на Ирод Велики.
- Деяния 26:30 + Верникия Сестра на Агрипа и най-голямата дъщеря на Ирод Агрипа I.
Деяния 26
1940 Bulgarian Bible
26 Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
2 Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
3 а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
4 Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
5 Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.
6 И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
7 до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
8 Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
10 което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
15 И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
17 като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,
18 да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
19 Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
20 но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
21 По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
23 <сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.
24 Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
29 А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
30 Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
31 И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com