Add parallel Print Page Options

Защитно слово на апостол Павел

22 (A)„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: (B)(C)„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[a] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. (D)Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[b], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. 14 (E)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[c].’ 17 (F)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 (G)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 (H)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 (I)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“

Разговор с римски военачалник

22 (J)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[d], 24 (K)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (L)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (M)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.

Апостол Павел пред синедриона

30 (N)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.

Footnotes

  1. 22:3 Т.е. Йерусалим.
  2. 22:9 В някои ръкописи липсва: „и се уплашиха“.
  3. 22:16 В някои ръкописи: „Му.“
  4. 22:23 Израз на гняв.

22 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.

А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.

14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.

29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.