Откровение за Персийската и Гръцко-македонската монархия

10 В третата година от управлението на персийския цар Кир беше дадено откровение на Даниил, който се наричаше с името Валтасар. Това откровение беше истинско и възвестяваше велика битка^[a]. Той разбра това откровение и вникна във видението.

^2 (A)В онези дни аз, Даниил, тъгувах в продължение на три седмици пост. ³ Не ядох вкусен хляб; в устата ми не влязоха месо и вино и не се мазах с мазила, докато не свършиха трите седмици. ⁴ В двадесет и четвъртия ден на първия месец се намирах на брега на голямата река Тигър. ^5 (B)Когато вдигнах очи, ето какво видях: пред мене стоеше един мъж, облечен в ленени дрехи, и бедрата му бяха препасани с най-чисто злато. ^6 (C)Тялото му блестеше като благороден камък, лицето му – като светкавица, очите му – като огнени пламъци, ръцете и краката му – като бляскава мед, а звукът на речта му – като шум от много хора. ^7 (D)Единствен само аз, Даниил, видях това видение, а хората около мене не го видяха. Но те изпаднаха в паника и избягаха, за да се скрият. ⁸ Когато останах сам, аз съзерцавах това величествено видение, но силите ми ме напуснаха, станах смъртно бледен, не можах повече да се държа. ^9 (E)Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята.

^10 (F)Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми. ^11 (G)И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан. ¹² Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря. ^13 (H)Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе, не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно. ¹⁴ А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“

¹⁵ Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях. ^16 (I)Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила. ¹⁷ Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“

¹⁸ Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи ^19 (J)с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“ ²⁰ Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът на Гърция^[b]. ²¹ Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз Михаил.