Галатяни 2  Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Апостолският събор

2 ^(A)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. ² А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. ^3 (B)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. ^4 (C)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – ⁵ пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. ^6 (D)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. ^7 (E)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, ⁸ понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. ⁹ Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. ^10 (F)Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.

Апостолите Петър и Павел в Антиохия

¹¹ А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор. ¹² Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните. ¹³ Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. ¹⁴ Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ ¹⁵ Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници. ^16 (G)Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. ¹⁷ Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не! ¹⁸ Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник. ¹⁹ Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос ^20 (H)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене. ^21 (I)Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.