Второ Царе 16
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
16 (A)Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино. 2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното – за изнемощелите в пустинята.“ 3 (B)Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: ‘Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство’.“ 4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“
5 Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше 6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя. 7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник! 8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“
9 Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“ 10 (C)А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид – кой може да попита: ‘Защо правиш това?’.“ 11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал. 12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“ 13 (D)И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него. 14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени[a] и отпочинаха там.
Авесалом в Йерусалим
15 А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел. 16 (E)В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“ 17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“ 18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже – негов съм аз и с него ще остана. 19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“ 21 (F)Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“ 22 (G)И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.
23 А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.
Footnotes
- 16:14 В някои варианти на Септуагинта е добавено: „при Йордан“.
2 Samuel 16
King James Version
16 And when David was a little past the top of the hill, behold, Ziba the servant of Mephibosheth met him, with a couple of asses saddled, and upon them two hundred loaves of bread, and an hundred bunches of raisins, and an hundred of summer fruits, and a bottle of wine.
2 And the king said unto Ziba, What meanest thou by these? And Ziba said, The asses be for the king's household to ride on; and the bread and summer fruit for the young men to eat; and the wine, that such as be faint in the wilderness may drink.
3 And the king said, And where is thy master's son? And Ziba said unto the king, Behold, he abideth at Jerusalem: for he said, To day shall the house of Israel restore me the kingdom of my father.
4 Then said the king to Ziba, Behold, thine are all that pertained unto Mephibosheth. And Ziba said, I humbly beseech thee that I may find grace in thy sight, my lord, O king.
5 And when king David came to Bahurim, behold, thence came out a man of the family of the house of Saul, whose name was Shimei, the son of Gera: he came forth, and cursed still as he came.
6 And he cast stones at David, and at all the servants of king David: and all the people and all the mighty men were on his right hand and on his left.
7 And thus said Shimei when he cursed, Come out, come out, thou bloody man, and thou man of Belial:
8 The Lord hath returned upon thee all the blood of the house of Saul, in whose stead thou hast reigned; and the Lord hath delivered the kingdom into the hand of Absalom thy son: and, behold, thou art taken in thy mischief, because thou art a bloody man.
9 Then said Abishai the son of Zeruiah unto the king, Why should this dead dog curse my lord the king? let me go over, I pray thee, and take off his head.
10 And the king said, What have I to do with you, ye sons of Zeruiah? so let him curse, because the Lord hath said unto him, Curse David. Who shall then say, Wherefore hast thou done so?
11 And David said to Abishai, and to all his servants, Behold, my son, which came forth of my bowels, seeketh my life: how much more now may this Benjamite do it? let him alone, and let him curse; for the Lord hath bidden him.
12 It may be that the Lord will look on mine affliction, and that the Lord will requite me good for his cursing this day.
13 And as David and his men went by the way, Shimei went along on the hill's side over against him, and cursed as he went, and threw stones at him, and cast dust.
14 And the king, and all the people that were with him, came weary, and refreshed themselves there.
15 And Absalom, and all the people the men of Israel, came to Jerusalem, and Ahithophel with him.
16 And it came to pass, when Hushai the Archite, David's friend, was come unto Absalom, that Hushai said unto Absalom, God save the king, God save the king.
17 And Absalom said to Hushai, Is this thy kindness to thy friend? why wentest thou not with thy friend?
18 And Hushai said unto Absalom, Nay; but whom the Lord, and this people, and all the men of Israel, choose, his will I be, and with him will I abide.
19 And again, whom should I serve? should I not serve in the presence of his son? as I have served in thy father's presence, so will I be in thy presence.
20 Then said Absalom to Ahithophel, Give counsel among you what we shall do.
21 And Ahithophel said unto Absalom, Go in unto thy father's concubines, which he hath left to keep the house; and all Israel shall hear that thou art abhorred of thy father: then shall the hands of all that are with thee be strong.
22 So they spread Absalom a tent upon the top of the house; and Absalom went in unto his father's concubines in the sight of all Israel.
23 And the counsel of Ahithophel, which he counselled in those days, was as if a man had enquired at the oracle of God: so was all the counsel of Ahithophel both with David and with Absalom.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center