Второ Летописи 30

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Цар Езекия възстановява празнуването на Пасха

30 Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил. ² Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец. ^3 (A)Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим. ⁴ Царят и цялото събрание одобриха това. ⁵ Те решиха да разгласят решението в цял Израил – от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.

⁶ И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе. ⁷ Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели. ⁸ Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв. ^9 (B)Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“

¹⁰ И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха. ¹¹ Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим. ¹² Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.

¹³ И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно. ^14 (C)И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим – всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон. ^15 (D)Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа. ¹⁶ Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите. ¹⁷ Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа. ¹⁸ Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки, ¹⁹ който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“ ²⁰ И Господ послуша Езекия и прости на народа. ²¹ Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест. ²² А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.

^23 (E)Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие, ²⁴ защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце. ²⁵ И всички се веселиха – народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея. ²⁶ В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало. ²⁷ Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.