Add parallel Print Page Options

Духовно съкровище в глинени делви

Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме, а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога. И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел. Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата на Христос, който е Божият образ. Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус. Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“,[a] е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.

Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога. Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му. 11 Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела. 12 Следователно смъртта работи в нас, а животът — във вас.

13 Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“(A) Ние също вярваме, затова и говорим, 14 защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него. 15 Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.

Живот с вяра

16 Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден. 17 Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях. 18 Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото — вечно.

Знаем, че когато тялото ни — палатката, в която живеем тук на земята — бъде унищожено, Бог ни дава дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил. И докато сме в земния дом, стенем, защото жадуваме да бъдем облечени с небесния. Като сме облечени с него, няма да бъдем голи. Онези от нас, които са в земното си тяло, са обременени и стенат. Нашето желание е не да се освободим от земното си тяло, а да се облечем с небесното, за да може смъртното да бъде погълнато от живота. Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него.

Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа, тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме. Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа. Независимо дали живеем тук или там, имаме само едно желание, и то е да вършим онова, което му е угодно. 10 Всички трябва да се явим пред Христос, за да ни съди и всеки да получи заслуженото и за доброто, и за злото, което е извършил, докато е бил в земното си тяло.

Служението на помирението

11 И понеже знаем какво е страх от Господа, ние убеждаваме хората да приемат истината. Бог ни познава напълно, но аз се надявам, че и вие също ни познавате така. 12 Ние не се опитваме отново да се препоръчваме пред вас, а по-скоро ви даваме възможност да се гордеете с нас, за да имате отговор за онези, които се гордеят с онова, което се вижда, а не с онова, което е в сърцето. 13 Защото ако сме безумци, то е за Бога, и ако сме с ума си, то е за вас. 14 Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели. 15 А той умря за всички, за да може живите да не живеят вече за себе си, а за него, който умря и бе възкресен за тях.

16 Ето защо отсега нататък не оценяваме никого от човешка гледна точка. Въпреки че някога оценявахме Христос от човешка гледна точка, сега вече не го оценяваме така. 17 Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде! 18 И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. 19 Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. 20 Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ 21 Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях[b] заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога.

Като Божии съработници ние също ви увещаваме да не позволите да се осуети Божията благодат, която получихте. Бог казва:

„Чух те, когато трябваше.
    Да, помогнах ти в деня за спасение.“(B)

Чуй! Сега е това време. Виж! Сега е денят за спасение.

Ние се опитваме да не пречим на никого, за да не винят хората нашето служение. Точно обратното: по всякакъв начин показваме, че сме Божии служители — като търпеливо понасяме беди, трудности и големи проблеми. Показваме го, когато ни бичуват, хвърлят в затвори, бият при бунтове, когато изнемогваме от работа, прекарваме безсънни нощи и гладуваме. Показваме го с чистотата на живота си, с познанията си, с търпението и добротата си, с даровете от Святия Дух, с искрената си любов, като говорим истината и действаме чрез Божията сила. Живеейки праведно, ние се защитаваме от всичко. Някои ни почитат, други ни позорят. Някои ни хулят, други ни възхваляват. Честни сме, а гледат на нас като на измамници; въпреки че сме добре известни, ни считат за неизвестни; смятат ни за умиращи, но вижте — ние сме живи! Подлагат ни на страдание, но не ни убиват; 10 гледат на нас като на скърбящи, въпреки че ние винаги сме радостни; смятат ни за бедни, въпреки че правим богати много хора; мислят, че нямаме нищо, въпреки че притежаваме всичко.

11 Коринтяни, говорихме ви напълно открито. Сърцата ни са широко отворени за вас. 12 Не ние възпираме чувствата си на обич към вас: вие възпирате чувствата си на обич към нас. 13 Като на свои деца ви говоря — отворете сърцата си за нас, както ние отворихме сърцата си за вас.

Предупреждение относно езичниците

14 Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака? 15 И как могат да постигнат съгласие Христос и Велиар[c]? Или какво има да споделя вярващият с невярващия? 16 И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място? Защото ние сме храмът на живия Бог, както Бог каза:

„Ще живея сред тях
    и ще ходя сред тях,
ще бъда техният Бог
    и те ще бъдат моят народ.(C)
17 Затова ги напуснете и се отделете —
    казва Господ.
Не докосвайте нищо нечисто
    и аз ще ви приема.(D)
18 Аз ще бъда ваш Баща,
    а вие ще сте мои синове и дъщери
    — казва всемогъщият Господ.“(E)

Footnotes

  1. Второ Коринтяни 4:6 Вж. Бит. 1:3.
  2. Второ Коринтяни 5:21 грях Или: „принос за грях“.
  3. Второ Коринтяни 6:15 Велиар Разновидност на еврейската дума „велиал“, която означава „някой без стойност“ или „зъл човек“ и се използва като синоним на Сатана или Антихриста.