3 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

² А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

³ И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.

⁴ В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.

⁵ Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; <и> освен <тях имаше> твърде много неукрепени градове.

⁶ Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

⁷ А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.

⁸ Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък {На изток от.} Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;

⁹ (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);

¹⁰ всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан.

¹¹ (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)

¹² И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;

¹³ а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.

¹⁴ Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече <земите> по свое име Васан-авот-яир, <както се наричат> и до днес.

¹⁵ А на Махира дадох Галаад.

¹⁶ Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

¹⁷ и полето, и Иордан, който <им> е граница от Хинерот до морето в полето, <то ест>, Соленото море, под Асдот-фасга на изток.

¹⁸ В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.

¹⁹ Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

²⁰ догде Господ успокои братята ви както <е успокоил> и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък {На запад от.} Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

²¹ В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.

²² Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.

²³ В онова време се молих Господу, казвайки:

²⁴ Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?

²⁵ Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска <страна> и Ливан.

²⁶ Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.

²⁷ Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай <земята> с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.

²⁸ И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

²⁹ И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.