Второзаконие 29
Bulgarian Bible
29 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излезе против нас на бой; а ние ги поразихме,
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
13 за да те утвърди днес на Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
15 но както с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, така и с ония, които днес не са тук с нас;
16 (защото вие знаехте как живяхме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревността Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите нанесени на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адам и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
25 Тогава ще им думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
Deutéronome 29
Segond 21
29 Moïse convoqua tous les Israélites et leur dit: «Vous avez vu tout ce que l'Eternel a fait sous vos yeux en Egypte au pharaon, à tous ses serviteurs et à tout son pays, 2 les grandes épreuves que vous avez vues de vos yeux, ces miracles et ces grands prodiges. 3 Mais, *jusqu'à aujourd’hui, l'Eternel ne vous a pas donné un cœur pour comprendre, des yeux pour voir, des oreilles pour entendre[a]. 4 Je vous ai conduits pendant 40 ans dans le désert. Vos vêtements ne se sont pas usés sur vous et vos sandales ne se sont pas usées à vos pieds. 5 Vous n'avez pas mangé de pain et vous n'avez bu ni vin ni liqueur forte, afin que vous reconnaissiez que je suis l'Eternel, votre Dieu. 6 Vous êtes arrivés ici. Sihon, le roi de Hesbon, et Og, le roi du Basan, sont sortis à notre rencontre pour nous combattre, et nous les avons battus. 7 Nous avons pris leur pays et nous l'avons donné en propriété aux Rubénites, aux Gadites et à la moitié de la tribu des Manassites. 8 Vous respecterez donc les paroles de cette alliance, vous les mettrez en pratique, afin de réussir dans tout ce que vous ferez.
9 »Vous allez tous vous présenter aujourd'hui devant l'Eternel, votre Dieu: vos chefs de tribus, vos anciens, vos officiers, tous les hommes d'Israël, 10 vos enfants, vos femmes, ainsi que l'étranger qui est au milieu de ton camp, depuis celui qui coupe ton bois jusqu'à celui qui puise ton eau. 11 Tu te présentes pour entrer dans l'alliance de l'Eternel, ton Dieu, dans cette alliance contractée avec serment. L'Eternel, ton Dieu, la conclut aujourd’hui avec toi 12 afin de faire aujourd'hui de toi son peuple et d'être lui-même ton Dieu, comme il te l'a dit et comme il l'a juré à tes ancêtres Abraham, Isaac et Jacob. 13 Ce n'est pas avec vous seuls que je conclus cette alliance, cette alliance contractée avec serment, 14 mais c'est avec ceux qui sont ici parmi nous, présents aujourd’hui devant l'Eternel, notre Dieu, et avec ceux qui ne sont pas ici parmi nous aujourd’hui.
Conséquences de la désobéissance
15 »Oui, vous savez de quelle manière nous avons habité en Egypte et comment nous sommes passés au milieu des nations que vous avez traversées. 16 Vous avez vu leurs monstruosités et leurs idoles, le bois et la pierre, l'argent et l'or, qui sont chez elles. 17 Qu'il n'y ait parmi vous ni homme ni femme, ni clan ni tribu, dont le cœur se détourne aujourd'hui de l'Eternel, notre Dieu, pour aller servir les dieux de ces nations-là. Qu'il n'y ait pas parmi vous de racine qui produise du poison et de l'absinthe. 18 Que personne, après avoir entendu les paroles de cette alliance contractée avec serment, ne se félicite dans son cœur en disant: ‘Je jouirai de la paix, même si je persévère dans les penchants de mon cœur pour ajouter l'ivresse à la soif.’ 19 L'Eternel ne voudra pas lui pardonner. Au contraire, la colère et la jalousie de l'Eternel s'enflammeront alors contre cet homme, toutes les malédictions écrites dans ce livre reposeront sur lui, et l'Eternel effacera son nom de dessous le ciel. 20 L'Eternel le séparera, pour son malheur, de toutes les tribus d'Israël, conformément à toutes les malédictions de l'alliance écrite dans ce livre de la loi. 21 La génération à venir, vos enfants qui naîtront après vous, et l'étranger qui viendra d'un pays lointain verront les fléaux et les maladies dont l'Eternel aura frappé ce pays. 22 Ils verront tout le pays brûlé par le soufre et le sel, sans aucune semence, ni produit, ni herbe qui pousse, comme lors de la catastrophe qui a frappé Sodome, Gomorrhe, Adma et Tseboïm, ces villes que l'Eternel a détruites dans sa colère et sa fureur, 23 et ils diront avec toutes les nations: ‘Pourquoi l'Eternel a-t-il traité ce pays ainsi? Pourquoi cette ardente, cette grande colère?’ 24 On répondra: ‘C'est parce qu'ils ont abandonné l'alliance contractée avec eux par l'Eternel, le Dieu de leurs ancêtres, lorsqu'il les a fait sortir d'Egypte; 25 c'est parce qu'ils sont allés servir d'autres dieux et se prosterner devant eux, des dieux qu'ils ne connaissaient pas et que l'Eternel ne leur avait pas attribués. 26 Alors la colère de l'Eternel s'est enflammée contre ce pays et il a fait venir sur lui toutes les malédictions écrites dans ce livre. 27 L'Eternel les a arrachés de leur pays avec colère, avec fureur, avec une grande indignation et il les a jetés dans un autre pays, comme on le voit aujourd'hui.’
28 »Les choses cachées sont pour l'Eternel, notre Dieu; les choses révélées sont pour nous et nos enfants, à toujours, afin que nous mettions en pratique toutes les paroles de cette loi.
Footnotes
- Deutéronome 29:3 Jusqu’à… entendre: cité en Romains 11.8.
Второзаконие 29
1940 Bulgarian Bible
29 Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив.
2 Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;
3 големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса;
4 но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате.
5 А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, <през което време> дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти,
6 хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог.
7 И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,
8 завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе.
9 Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите.
10 Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже,
11 чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, -
12 за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе,
13 за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова.
14 И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас,
15 но <както> с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, <така> и с ония, които днес не са тук с нас;
16 (защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме;
17 и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);
18 тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,
19 та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата.
20 Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето.
21 Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона.
22 А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите <нанесени> на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат:
23 Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.
24 Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв?
25 Тогава ще <им> думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя,
26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, -
27 за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга.
28 И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес.
29 Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.
Version Segond 21 Copyright © 2007 Société Biblique de Genève by Société Biblique de Genève
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com