Второ Коринтяни 10
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Апостолът в защита на своето служение
10 Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение 2 и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило. 3 Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди. 4 (A)Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли 5 и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос. 6 Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.
7 Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови. 8 (B)Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя. 9 Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си, 10 защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му – никаква.“ 11 Който приказва такива неща, нека има предвид, че каквито сме на думи в посланията си, когато отсъстваме, такива сме и в делата си, когато присъстваме.
12 (C)Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13 Ние обаче няма да се хвалим без мярка, а според определената ни от Бога мярка, с която ни довежда дори и до вас. 14 Нямаше да си позволим да се хвалим, ако не бяхме стигнали до вас. Но понеже стигнахме чак до вас с благовестието за Христос, 15 (D)затова няма да се хвалим без мярка с чужди трудове. Надяваме се обаче, като расте вярата ви, да се увеличи и разрасне и нашият дял сред вас, 16 така че да благовестим и по-далече от вас, а не да се хвалим с готовото в чужд дял. 17 (E)И който се хвали, с Господа да се хвали. 18 Защото достоен е не този, който сам се препоръчва, а когото Господ препоръчва.
Второ Коринтяни 10
1940 Bulgarian Bible
10 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -
2 моля ви се, когато съм при вас <да се> не <принудя> да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.
3 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.
5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
6 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
7 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме <Христови>.
8 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
9 <Обаче> нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
10 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
11 Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива <сме> и на дело, когато сме при вас.
12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13 А ние няма да се похвалим <с това, което> е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
14 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
15 И не се хвалим <с това, което е> вън от мярката ни, <то ест>, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област <за работа> между вас, и то премного,
16 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
17 А който се хвали, с Господа да се хвали.
18 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com