Битие 35
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Бог благославя Яков във Ветил
35 (A)След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ 2 Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете! 3 Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“ 4 Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем. 5 След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове. 6 (B)Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него. 7 Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав. 8 Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.
9 След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови. 10 (C)Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил. 11 (D)Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе. 12 (E)Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“ 13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил. 14 Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло. 15 (F)Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.
Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил
16 След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането. 17 При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“ 18 Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин. 19 Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем. 20 На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил. 21 Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер. 22 (G)По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.
23 (H)Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон. 24 Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин. 25 Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим. 26 Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.
Смърт и погребение на Исаак
27 (I)След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак. 28 Исаак проживя сто и осемдесет години. 29 (J)Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.
Битие 35
1940 Bulgarian Bible
35 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
4 И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
5 След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
6 И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
7 И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
8 По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}.
9 И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
10 Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
11 Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
12 и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}.
19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:
23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com