Битие 32
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
32 [a] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.
Яков се подготвя да срещне Исав
2 След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. 3 Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. 4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. 5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. 6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“
7 Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ 8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. 9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
10 (A)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ 11 Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. 12 Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. 13 (B)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“
14 Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав 15 – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, 16 тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. 17 Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“
18 След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, 19 ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ 20 Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: 21 ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ 22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
23 (C)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. 24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. 25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. 26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. 27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ 28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ 29 (D)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ 30 (E)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?[b]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. 31 (F)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ 32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. 33 Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.
創世記 32
Chinese Union Version Modern Punctuation (Traditional)
雅各懼怕以掃
32 雅各仍舊行路，神的使者遇見他。 2 雅各看見他們就說：「這是神的軍兵。」於是給那地方起名叫瑪哈念[a]。 3 雅各打發人先往西珥地去，就是以東地，見他哥哥以掃， 4 吩咐他們說：「你們對我主以掃說：『你的僕人雅各這樣說：我在拉班那裡寄居，直到如今。 5 我有牛、驢、羊群、僕婢，現在打發人來報告我主，為要在你眼前蒙恩。』」 6 所打發的人回到雅各那裡，說：「我們到了你哥哥以掃那裡，他帶著四百人，正迎著你來。」 7 雅各就甚懼怕，而且愁煩，便把那與他同在的人口和羊群、牛群、駱駝分做兩隊， 8 說：「以掃若來擊殺這一隊，剩下的那一隊還可以逃避。」 9 雅各說：「耶和華我祖亞伯拉罕的神，我父親以撒的神啊，你曾對我說：『回你本地本族去，我要厚待你。』 10 你向僕人所施的一切慈愛和誠實，我一點也不配得。我先前只拿著我的杖過這約旦河，如今我卻成了兩隊了。 11 求你救我脫離我哥哥以掃的手，因為我怕他來殺我，連妻子帶兒女一同殺了。 12 你曾說：『我必定厚待你，使你的後裔如同海邊的沙，多得不可勝數。』」
送禮物給以掃
13 當夜，雅各在那裡住宿，就從他所有的物中拿禮物要送給他哥哥以掃： 14 母山羊二百隻，公山羊二十隻；母綿羊二百隻，公綿羊二十隻； 15 奶崽子的駱駝三十隻，各帶著崽子；母牛四十隻，公牛十隻；母驢二十匹，驢駒十匹。 16 每樣各分一群，交在僕人手下，就對僕人說：「你們要在我前頭過去，使群群相離，有空閒的地方。」 17 又吩咐儘先走的說：「我哥哥以掃遇見你的時候，問你說：『你是哪家的人？要往哪裡去？你前頭這些是誰的？』 18 你就說：『是你僕人雅各的，是送給我主以掃的禮物。他自己也在我們後邊。』」 19 又吩咐第二、第三和一切趕群畜的人說：「你們遇見以掃的時候也要這樣對他說。 20 並且你們要說：『你僕人雅各在我們後邊。』」因雅各心裡說：「我藉著在我前頭去的禮物解他的恨，然後再見他的面，或者他容納我。」 21 於是禮物先過去了，那夜雅各在隊中住宿。
雅各與天使摔跤而勝之
22 他夜間起來，帶著兩個妻子、兩個使女並十一個兒子，都過了雅博渡口。 23 先打發他們過河，又打發所有的都過去， 24 只剩下雅各一人。有一個人來和他摔跤，直到黎明。 25 那人見自己勝不過他，就將他的大腿窩摸了一把，雅各的大腿窩正在摔跤的時候就扭了。 26 那人說：「天黎明了，容我去吧。」雅各說：「你不給我祝福，我就不容你去。」
神賜名以色列
27 那人說：「你名叫什麼？」他說：「我名叫雅各。」 28 那人說：「你的名不要再叫雅各，要叫以色列，因為你與神與人較力，都得了勝。」 29 雅各問他說：「請將你的名告訴我。」那人說：「何必問我的名？」於是在那裡給雅各祝福。 30 雅各便給那地方起名叫毗努伊勒[b]，意思說：「我面對面見了神，我的性命仍得保全。」 31 日頭剛出來的時候，雅各經過毗努伊勒，他的大腿就瘸了。 32 故此，以色列人不吃大腿窩的筋，直到今日，因為那人摸了雅各大腿窩的筋。
Genesis 32
New King James Version
Esau Comes to Meet Jacob
32 So Jacob went on his way, and (A)the angels of God met him. 2 When Jacob saw them, he said, “This is God’s (B)camp.” And he called the name of that place [a]Mahanaim.
3 Then Jacob sent messengers before him to Esau his brother (C)in the land of Seir, (D)the [b]country of Edom. 4 And he commanded them, saying, (E)“Speak thus to my lord Esau, ‘Thus your servant Jacob says: “I have dwelt with Laban and stayed there until now. 5 (F)I have oxen, donkeys, flocks, and male and female servants; and I have sent to tell my lord, that (G)I may find favor in your sight.” ’ ”
6 Then the messengers returned to Jacob, saying, “We came to your brother Esau, and (H)he also is coming to meet you, and four hundred men are with him.” 7 So Jacob was greatly afraid and (I)distressed; and he divided the people that were with him, and the flocks and herds and camels, into two companies. 8 And he said, “If Esau comes to the one company and [c]attacks it, then the other company which is left will escape.”
9 (J)Then Jacob said, (K)“O God of my father Abraham and God of my father Isaac, the Lord (L)who said to me, ‘Return to your country and to your family, and I will deal well with you’: 10 I am not worthy of the least of all the (M)mercies and of all the truth which You have shown Your servant; for I crossed over this Jordan with (N)my staff, and now I have become two companies. 11 (O)Deliver me, I pray, from the hand of my brother, from the hand of Esau; for I fear him, lest he come and [d]attack me and (P)the mother with the children. 12 For (Q)You said, ‘I will surely treat you well, and make your descendants as the (R)sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.’ ”
13 So he lodged there that same night, and took what [e]came to his hand as (S)a present for Esau his brother: 14 two hundred female goats and twenty male goats, two hundred ewes and twenty rams, 15 thirty milk camels with their colts, forty cows and ten bulls, twenty female donkeys and ten foals. 16 Then he delivered them to the hand of his servants, every drove by itself, and said to his servants, “Pass over before me, and put some distance between successive droves.” 17 And he commanded the first one, saying, “When Esau my brother meets you and asks you, saying, ‘To whom do you belong, and where are you going? Whose are these in front of you?’ 18 then you shall say, ‘They are your servant Jacob’s. It is a present sent to my lord Esau; and behold, he also is behind us.’ ” 19 So he commanded the second, the third, and all who followed the droves, saying, “In this manner you shall speak to Esau when you find him; 20 and also say, ‘Behold, your servant Jacob is behind us.’ ” For he said, “I will (T)appease him with the present that goes before me, and afterward I will see his face; perhaps he will accept me.” 21 So the present went on over before him, but he himself lodged that night in the camp.
Wrestling with God
22 And he arose that night and took his two wives, his two female servants, and his eleven sons, (U)and crossed over the ford of Jabbok. 23 He took them, sent them [f]over the brook, and sent over what he had. 24 Then Jacob was left alone; and (V)a Man wrestled with him until the [g]breaking of day. 25 Now when He saw that He did not prevail against him, He [h]touched the socket of his hip; and (W)the socket of Jacob’s hip was out of joint as He wrestled with him. 26 And (X)He said, “Let Me go, for the day breaks.”
But he said, (Y)“I will not let You go unless You bless me!”
27 So He said to him, “What is your name?”
He said, “Jacob.”
28 And He said, (Z)“Your name shall no longer be called Jacob, but [i]Israel; for you have (AA)struggled with God and (AB)with men, and have prevailed.”
29 Then Jacob asked, saying, “Tell me Your name, I pray.”
And He said, (AC)“Why is it that you ask about My name?” And He (AD)blessed him there.
30 So Jacob called the name of the place [j]Peniel: “For (AE)I have seen God face to face, and my life is preserved.” 31 Just as he crossed over [k]Penuel the sun rose on him, and he limped on his hip. 32 Therefore to this day the children of Israel do not eat the muscle that shrank, which is on the hip socket, because He [l]touched the socket of Jacob’s hip in the muscle that shrank.
Footnotes
- Genesis 32:2 Lit. Double Camp
- Genesis 32:3 Lit. field
- Genesis 32:8 Lit. strikes
- Genesis 32:11 Lit. strike
- Genesis 32:13 he had received
- Genesis 32:23 across
- Genesis 32:24 dawn
- Genesis 32:25 struck
- Genesis 32:28 Lit. Prince with God
- Genesis 32:30 Lit. Face of God
- Genesis 32:31 Lit. Face of God; same as Peniel, v. 30
- Genesis 32:32 struck
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2011 by Global Bible Initiative
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
