A A A A A
Bible Book List

Битие 31Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Яков бяга от Лаван

31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“

Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.

10 Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. 11 Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ 12 Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. 13 Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ 14 В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? 15 Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. 16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ 17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. 18 Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. 19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат[a] и се насочи към планината Галаад.

Лаван преследва Яков

22 На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. 23 Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. 24 Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ 25 Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.

Съюзът между Яков и Лаван

26 Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? 27 Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. 28 Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. 29 Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ 30 Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ 31 В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ 32 Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. 33 Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. 34 А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. 35 Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. 36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? 37 Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.

38 Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. 39 Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. 40 Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. 41 Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. 42 Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ 43 Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? 44 А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“

45 Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. 46 Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. 47 Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48 Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, 49 а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. 50 Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ 51 Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – 52 те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. 53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. 54 Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.

Footnotes:

  1. 31:21 Евр. ханахар – реката.
  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes