Битие 37  Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Историята на Йосиф

Йосиф и неговите братя

37 Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан. ² Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му. ^3 (A)Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха. ⁴ Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски. ⁵ Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече. ⁶ „Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф – ⁷ Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“ ⁸ А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му. ⁹ Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“ ^10 (B)Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“ ¹¹ Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.

^12 (C)След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем. ¹³ Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи. ¹⁴ Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем. ¹⁵ И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“ ¹⁶ Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“ ¹⁷ Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан. ¹⁸ А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият. ¹⁹ И си рекоха: „Съновидецът идва. ²⁰ Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“ ²¹ Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“ ^22 (D)И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му. ²³ Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен, ²⁴ и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода. ²⁵ И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет. ²⁶ Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си? ²⁷ Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха ^28 (E)и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет. ²⁹ Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си, ³⁰ дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“ ³¹ И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв. ³² Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“ ³³ Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“ ³⁴ И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време. ³⁵ А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му. ³⁶ А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.