Add parallel Print Page Options

Първият грях

(A)(B)(C)А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата. Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“ Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той. Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.

(D)Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.

Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“ 10 Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ 11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“ 12 Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“ 13 (E)Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“

14 (F)Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“

16 На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“

17 (G)На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева. 19 (H)С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“

20 И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му. 22 (I)И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“ 23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина – да обработва земята, от която беше взет. 24 Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде.

Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.

17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.