Изход 25:1 - Левит 15:27
1940 Bulgarian Bible
25 Тогава Господ говори на Моисея казвайки:
2 Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене.
3 И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед,
4 синьо, мораво, червено, висон, и козина,
5 червенобоядисани овнешки кожи и язовски {Или: делфинови} кожи, ситимово дърво {Т.е., акация.},
6 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
7 оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
8 И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях.
9 По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите.
10 Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.
11 Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо.
12 И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.
13 Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато,
14 па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях.
15 Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него.
16 И да вложиш в ковчега <плочите на> свидетелството, което ще ти дам.
17 Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.
18 И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището.
19 Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края.
20 И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат <обърнати> лицата на херувимите.
21 И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш <плочите на> свидетелството, което ще ти дам.
22 Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега <с плочите> на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните.
23 Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.
24 Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около.
25 Да й направиш и перваз наоколо, една длан <широк>, и да направиш златен венец около перваза й.
26 Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе.
27 Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.
28 Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях.
29 И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш.
30 И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен.
31 Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него.
32 От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.
33 На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника.
34 И на <стъблото на> светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.
35 И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под <първите> два клона една топчица, част от самия него, и под <вторите> два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него.
36 Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; <светилникът> да бъде цял изкован от чисто злато.
37 И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му.
38 Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато.
39 От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори.
40 Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.
26 При това, да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими.
2 Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка.
3 Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и <другите> пет завеси да бъдат скачени една с друга.
4 И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от <първите> скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.
5 Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга.
6 Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло.
7 Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси;
8 дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка.
9 И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията.
10 И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от <първите> скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е <последна> от вторите скачени завеси.
11 И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и <така> да съединиш покрива та да е едно цяло.
12 И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията.
13 И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива.
14 Тоже да направиш покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи.
15 Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени.
16 Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска, и лакът и половина широчината на всяка дъска;
17 и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията.
18 И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне;
19 и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа.
20 Също за втората страна на скинията, която е северната, <да направиш> двадесет дъски,
21 и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.
22 А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски,
23 И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна;
24 да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете <дъски>; те нека бъдат за двата ъгъла.
25 Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска.
26 И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията;
27 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.
28 И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край.
29 Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато.
30 Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината.
31 И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими.
32 И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, <които да стоят> на четири сребърни подложки.
33 Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега <с плочите> на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото.
34 И да положиш умилостивилището върху ковчега <с плочите> на свидетелството в пресветото място.
35 А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна.
36 И да направиш за врата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон.
37 И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.
27 Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя.
2 На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед.
3 Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори.
4 И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца.
5 И да я положиш под полицата, <която е> около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара.
6 Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед.
7 Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях.
8 Кух, от дъски, да направиш <олтара> посред, както ти се показа на планината, така да го направиш.
9 Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя.
10 Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.
11 Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни.
12 После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки.
13 Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя.
14 И завесите за едната страна <на входа> да бъдат <дълги> петнадесет лакътя, и за тях три стълба и трите им подложки.
15 Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя <дълги>, и за тях три стълба с трите им подложки.
16 А за входа на двора да има покривка, <дълга> двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки.
17 Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни.
18 Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; <завесите му да са> от препреден висон, и подложките <на стълбовете му> медни.
19 Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни.
20 И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата.
21 В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред <плочите на> свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат <да горят> от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.
28 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.
2 И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие.
3 И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.
4 Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват.
5 И те нека приемат <от людете приносите им> от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
6 Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
7 На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно.
8 И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия <ефод>, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
9 Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля,
10 шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по <реда на> раждането им.
11 С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица.
12 И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена.
13 И да направиш златни гнездица,
14 и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им.
15 Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш.
16 Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк.
17 И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред,
18 вторият ред: антракс, сапфир и адамант;
19 третият ред: лигирий, агат и аметист;
20 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица.
21 Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки <камък> според името му.
22 И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато.
23 И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника.
24 Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника.
25 А <другите> два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна.
26 Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода.
27 Да направиш и< други> две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода.
28 И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода.
29 Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа.
30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.
31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо.
32 В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира.
33 И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, -
34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.
35 И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре.
36 Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу.
37 Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде;
38 така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.
39 И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа.
40 А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие.
41 С тия <одежди> да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.
42 Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека <покриват> бедрата им от кръста <надолу>;
43 и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. <Това> да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.
29 Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък,
2 и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш.
3 Да ги туриш всички в един кош, и да ги принесеш в коша с юнеца и двата овена.
4 Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода.
5 После да вземеш одеждите и да облечеш Аарона с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода,
6 и да туриш митрата на главата му, и на митрата да туриш светия венец.
7 Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и тъй да го помажеш.
8 После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони.
9 И да ги опашеш с пояси, Аарона и синовете му, и да им туриш гъжви. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарона и синовете му.
10 Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца.
11 И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане.
12 После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и <тогава> да излееш всичката кръв при основата на олтара.
13 И да вземеш всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на олтара.
14 А месото на юнеца, кожата му и изверженията му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях.
15 При това, да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена.
16 И като заколиш овена, да вземеш кръвта му та с нея да поръсиш навред олтара.
17 Тогава да разсечеш овена на късове, и като измиеш вътрешностите му и нозете му, да ги сложиш върху късовете му и главата му.
18 И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу.
19 След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена.
20 Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му, и да туриш <от нея> на края на дясното ухо на Аарона, и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш навред олтара.
21 И да вземеш от кръвта, която е на олтара, и от мирото за помазване, и <с тях> да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него.
22 После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината; която покрива вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро, (защото е овен на посвещение),
23 и един хляб, една пита месена с дървено масло, и една кора из коша на безквасните <ястия> положени пред Господа.
24 Всички тия да туриш на ръцете на Аарона и на ръцете на синовете му, и да ги подвижиш за движим принос пред Господа.
25 Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господу.
26 И да вземеш гърдите на овена на посвещението, което е за Аарона и да ги подвижиш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял.
27 И да осветиш гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, който се е подвижил и който се е възвисил от овена на посвещението от оня, който е за Аарона, и от оня, който е за синовете му.
28 И това ще бъде право на Аарона и на синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е възвишаем принос; и ще бъде възвишаем принос от израилтяните из примирителните им жертви, техният възвишаем принос Господу.
29 И светите одежди на Аарона ще бъдат за синовете му подир него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях.
30 Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището.
31 Тогава да вземеш овена на посвещението и да свариш месото му на свето място.
32 И Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане;
33 да ядат ония <приноси>, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са свети.
34 И ако остане до утринта нещо от месото на посвещаването или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да се не яде, защото е свето.
35 Така, прочее, да направиш на Аарона и на синовете му според всичко що ти заповядах; седем дена ще ги посвещаваш.
36 И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивение за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш.
37 Седем дена да правиш умилостивение за олтара и да го освещаваш; и олтарът ще бъде пресвет; всичко що се докосва до олтара ще бъде свето.
38 А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги.
39 Едното агне да принасяш заран, и другото агне да принасяш привечер;
40 и с едното агне една десета <от ефа> чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние.
41 А другото агне да принасяш привечер, и да правиш нему според <стореното на> утринния принос и според <стореното на> възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън Господу.
42 Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе.
43 Там ще се срещам с израилтяните; и <това място> ще се освещава със славата Ми.
44 Ще осветя шатъра за срещане и олтара; тоже Аарона и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействуват.
45 И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог;
46 и те ще познаят, че Аз съм Иеова техният Бог, Който ги изведох из Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Иеова техният Бог.
30 Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш;
2 един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него.
3 Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо.
4 А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях.
5 Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато.
6 Тоя <олтар> да туриш пред завесата, която е пред ковчега <с плочите на> свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе.
7 И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него.
8 И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; <това ще бъде> вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения.
9 На тоя <олтар> да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние.
10 Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу.
11 И Господ говори на Моисея, казвайки:
12 При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш.
13 Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу.
14 Всеки, който се причислява към преброените <то ест, който е> от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу.
15 Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си.
16 А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви.
17 Господ говори още на Моисея, казвайки:
18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,
19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.
20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,
21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.
22 При това Господ говори на Моисея, казвайки:
23 Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин <сикли>, от благоуханна канела половината на това, <сиреч>, двеста и петдесет <сикли> от благоуханна тръст двеста и петдесет <сикли>,
24 от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин;
25 и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване.
26 И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега <с плочите на> свидетелството,
27 трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар,
28 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;
29 така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето.
30 И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват.
31 И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения.
32 Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас.
33 Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си.
34 Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - <тия> аромати с чист ливан; по равни части да бъдат.
35 И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет.
36 И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред <плочите на> свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; <тоя темян> да ви бъде пресвет.
37 А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа.
38 Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.
31 Пак говори Господ на Моисея, казвайки:
2 Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе;
3 и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство;
4 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед,
5 и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа.
6 И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал:
7 шатъра за срещане, ковчега <за плочите> на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра,
8 трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар,
9 олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му;
10 служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват;
11 мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят.
12 Господ говори още на Моисея, казвайки:
13 Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
14 Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си.
15 Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви.
16 Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет.
17 То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.
18 И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, <Господ> му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
32 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
8 Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.
13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.
35 Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.
33 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
3 <и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
4 (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.
6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.
7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.
10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).
12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
14 И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.
15 А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.
16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.
17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.
18 Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.
19 А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.
20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.
21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;
22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;
23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.
34 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.
2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.
3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.
4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.
5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.
6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,
7 Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.
8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;
9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.
10 И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.
11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.
13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;
14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.
15 <Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;
16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.
17 Да не си направиш леяни богове.
18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.
19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.
20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.
21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.
22 И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.
23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.
24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.
25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта,
26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.
28 И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.
29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.
30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.
31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.
32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.
33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.
34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.
35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.
35 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.
2 Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.
3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.
4 Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза:
5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед,
6 синьо, мораво, червено, висон и козина,
7 червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво,
8 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
9 ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
10 И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ:
11 скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й;
12 ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса;
13 трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за <постоянно> приношение;
14 тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление;
15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията;
16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му;
17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход;
18 коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им;
19 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.
20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.
21 И <пак> дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди.
22 Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха <какъв да бил> златен принос Господу.
23 И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги.
24 Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги.
25 Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона.
26 Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината.
27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,
28 и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян.
29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.
30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,
31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,
32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;
33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.
34 И той тури в неговото сърце, и в <сърцето> на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.
35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, <с една дума, работа> на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.
36 <Моисей каза още>: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал.
2 Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши;
3 и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси,
4 всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше,
5 та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши.
6 Затова Моисей заповяда та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха та не принасяха вече.
7 Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече.
8 И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими.
9 Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка.
10 И скачи петте завеси една с друга, и <другите> пет завеси скачи една с друга.
11 И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от <първите> скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси.
12 Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга.
13 Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло.
14 После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи;
15 дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка.
16 И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно.
17 И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от <първите> скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше <последна> от вторите скачени завеси.
18 Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло.
19 И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи.
20 И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени.
21 Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина.
22 Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията.
23 И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне;
24 и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа.
25 Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски,
26 и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.
27 А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски.
28 И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна.
29 Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете <дъски> на двата ъгъла.
30 Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска.
31 И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията,
32 пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад.
33 И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край.
34 И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато.
35 И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими.
36 И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки.
37 Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон,
38 и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.
37 И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок.
2 Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо.
3 И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна.
4 Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато.
5 И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът.
6 И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко.
7 И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището,
8 един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края.
9 И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха <обърнати> лицата на херувимите.
10 И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока.
11 Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо.
12 Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й.
13 И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе.
14 До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата.
15 Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях.
16 И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията.
17 И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него.
18 Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна.
19 На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника.
20 И на <стъблото> на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им.
21 И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под <първите> два клона една топчица, под <вторите> два клона една топчица <и> под <третите> два клона една топчица.
22 Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато.
23 И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато.
24 От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори.
25 И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него.
26 Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо.
27 А под венеца му му направи две златни колелца, близо при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях.
28 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато.
29 И направи светото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.
38 И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дърво, пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, четвъртит, и три лакътя висок.
2 И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед.
3 Направи и всичките прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни.
4 И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, <която е> около олтара отдолу, така щото да стигне до средата на <олтара>.
5 Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат влагалища за върлините.
6 Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги с мед.
7 И провря върлините през колелцата от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи <олтара>.
8 Направи умивалника от мед, и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужат.
9 И направи двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя;
10 стълбовете им бяха двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.
11 И за северната страна <завесите> бяха сто лакътя <дълги>, стълбовете им двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.
12 После, за западната страна завесите бяха петдесет лакътя <дълги>, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни.
13 И за източната страна, <която гледа> към изток, бяха петдесет лакътя завеси;
14 завесите за едната страна на <входа> бяха <дълги> петнадесет лакътя, стълбовете им три и подложките им три;
15 така и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя <дълги>, стълбовете им три и подложките им три.
16 Всичките завеси около двора бяха от препреден висон.
17 Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро.
18 Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакътя, а височината на шир пет лакътя, както завесите на двора;
19 и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани <със сребро>, и връзките им сребърни.
20 Всичките колчета на скинията и около двора бяха медни.
21 Това е сборът на <вещите за> скинията, сиреч, за скинията <за плочите> на свидетелството, както, според Моисеевото повеление, се изброиха чрез Итамара, син на свещеника Аарона, за служенето на Левитите.
22 Веселеил син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисея;
23 и с него беше Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон.
24 Всичкото злато, което се употреби за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището.
25 И среброто от <данъка наложен върху> преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, -
26 <данък от> един веках на глава, <сиреч>, половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, <то ест, ония които бяха> на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.
27 От среброто на стоте таланта изляха се подложките на светилището и подложките на <стълбовете> за завесата - сто подложки от сто таланта, - един талант за една подложка.
28 И от хилядата седемстотин седемдесет и пет <сикъла> направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки.
29 А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла.
30 От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него, с всичките олтарски прибори,
31 подложките за <стълбовете> около двора, и подложките за дворовия вход, всичките колчета на скинията, и всичките колчета за двора наоколо.
39 И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея.
2 Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
3 И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка.
4 Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края,
5 и препаската на ефода от същата <материя> и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея.
6 Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля.
7 И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея.
8 Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон.
9 Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен.
10 И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред;
11 вторият ред: антракс, сапфир и адамант,
12 третият ред: лигирий, агат, аметист;
13 а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си.
14 И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена.
15 И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато.
16 Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника.
17 И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника.
18 А <другите> два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна.
19 И направиха <още> две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода.
20 И направиха <още други> две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода.
21 И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея.
22 Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо.
23 И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере.
24 По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден <висон>.
25 И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете,
26 звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея.
27 Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка;
28 и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон;
29 и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея.
30 Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу.
31 И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея.
32 Така се свърши всичката работа на скинията, <сиреч>, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха.
33 Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му,
34 покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски {Или: делфинови.} кожи, и покривателната завеса,
35 ковчега <за плочите> на свидетелството, с върлините му и умилостивилището,
36 трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение,
37 чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението,
38 златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра,
39 медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му,
40 завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, <сиреч>, в шатъра за срещане,
41 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.
42 Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа.
43 И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.
40 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2 На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане.
3 И да туриш в него ковчега <за плочите> на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата.
4 Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му.
5 Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега <за плочите> на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията.
6 Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане.
7 И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него.
8 Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход.
9 Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света.
10 И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет.
11 Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш.
12 После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода;
13 и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува;
14 да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони,
15 и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения.
16 И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи.
17 В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна.
18 Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й.
19 И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея.
20 И като взе <плочите на> свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините <през колелцата> на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега.
21 И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та <с нея> покри ковчега <с плочите> на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея.
22 Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата;
23 и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.
24 Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата;
25 и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.
26 И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата;
27 и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея.
28 Окачи покривката за входа на скинията.
29 Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, <сиреч> шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея.
30 Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият,
31 (и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си;
32 когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея.
33 И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото.
34 Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията.
35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията.
36 И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания;
37 но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му.
38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.
1 И Господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза:
2 Говори на израилтяните, казвайки им: Когато някой от вас принесе принос Господу, от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата.
3 Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа.
4 Да положи ръката си на главата на <животното за> всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него.
5 После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане.
6 И да одере <животното> за всеизгаряне и да го насече на късове.
7 А синовете на свещеника Аарона да турят огън на олтара и да наредят дърва на огъня.
8 И свещениците, Аароновите синове, да сложат тия късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара;
9 а вътрешностите му и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичките на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.
10 Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък.
11 Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му.
12 И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара.
13 А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тия и да ги изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.
14 Но ако приносът му за всеизгаряне Господу е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата.
15 Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди до страната на олтара.
16 Да изтръгне гушата му с изверженията му и да ги хвърли на източната страна на олтара, към мястото за пепелта.
17 И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.
2 Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан.
2 И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу.
3 А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви.
4 Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесени с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло.
5 Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло.
6 Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос.
7 Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло.
8 Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара.
9 И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу.
10 А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви.
11 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу.
12 Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание.
13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.
14 И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове.
15 Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос.
16 И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.
3 Ако приносът му е примирителна жертва и го принесе от чердата, то, било че принесе пред Господа мъжко или женско, трябва да бъде без недостатък.
2 Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта.
3 И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което ще извади до бъбреците);
5 и Аароновите синове да изгорят <всичко> това на олтара, над всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна Господу.
6 И ако приносът му за примирителна жертва Господу е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък.
7 Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа.
8 Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му.
9 И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака), тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
10 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
11 и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна пожертвувана чрез огън Господу.
12 А ако приносът му е коза, то да я принесе пред Господа.
13 Като положи ръката си на главата й, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта й.
14 И от нея нека принесе за жертва чрез огън Господу, тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
15 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
16 и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна пожертвувана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа.
17 Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.
4 Господ още говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, -
3 ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях.
4 Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа.
5 Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане;
6 и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.
7 Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.
8 И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите,
9 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците,
10 както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне.
11 А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му,
12 сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори.
13 Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото,
14 когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане;
15 и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа.
16 Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане;
17 и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.
18 Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане.
19 Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара.
20 И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости.
21 И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото.
22 А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен,
23 ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък;
24 и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях.
25 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне;
26 и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости.
27 Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен,
28 ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък;
29 и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето.
30 Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.
31 И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости.
32 Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък;
33 и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето.
34 И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара.
35 И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.
5 Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.
2 Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен.
3 Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е <причината на> нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен.
4 Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи <някакво си> зло или добро <нещо>, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях.
5 А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил;
6 и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му.
7 Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне.
8 Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне;
9 и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях;
10 а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости.
11 Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях.
12 Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях.
13 Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а <останалото> да бъде на свещеника, както хлебния принос.
14 Господ още говори на Моисея, казвайки:
15 Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление;
16 и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости.
17 И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си.
18 Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости.
19 Това е принос за престъпление; <защото човекът> без съмнение е виновен пред Господа.
6 Господ още говори на Моисея, казвайки:
2 Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;
3 или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо <съгреши той> между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,
4 тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,
5 или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.
6 При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, в принос за престъпление;
7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.
8 Господ още говори на Моисея, казвайки:
9 Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.
10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара.
11 Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.
12 А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.
13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва.
14 Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.
15 И <свещеникът>, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу.
16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.
17 Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.
18 Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.
19 Господ още говори на Моисея, казвайки:
20 Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер.
21 На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.
22 Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.
23 Всеки хлебен принос<, принесен> от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.
24 Господ още говори на Моисея, казвайки:
25 Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.
26 Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.
27 Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място.
28 А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.
29 Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да яде от него; то е пресвето.
30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.
7 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
8 А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
14 И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист;
20 но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея.
25 Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу,
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
8 Господ още говори на Моисея, казвайки:
2 Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните;
3 и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане.
4 И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане.
5 Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим.
6 Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода.
7 После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея.
8 Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима.
9 Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, <сиреч>, светия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея.
10 След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги.
11 С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети.
12 Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети.
13 После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея.
14 След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец.
15 И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури <я> на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а <останалото от> кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него.
16 После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара.
17 А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея.
18 След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена.
19 И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта.
20 И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината.
21 А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея.
22 Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена.
23 И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури <я> на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога.
24 Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо.
25 После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро;
26 взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро;
27 и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа.
28 После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше <жертва на> посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу.
29 Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея.
30 После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него.
31 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато <Господ ми> рече: Аарон и синовете му да ги ядат.
32 А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня.
33 И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви.
34 Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас.
35 И през <тия> седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано.
36 И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.
9 На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини;
2 и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа.
3 И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък,
4 и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвувате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ.
5 И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа.
6 И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви.
7 Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ.
8 Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него.
9 А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и <я> тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара;
10 а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея.
11 А месото и кожата изгори на огън вън от стана.
12 Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо.
13 Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара;
14 и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето.
15 Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото.
16 И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата.
17 Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне.
18 Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо),
19 и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката<, тлъстината>, която покрива <вътрешностите>, бъбреците и булото на дроба;
20 и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара.
21 А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал.
22 Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше <вече> принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе.
23 И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде.
24 И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.
10 А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.
2 За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.
3 Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше.
4 И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.
5 Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей.
6 Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом.
7 И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей.
8 След това Господ говори на Аарона, казвайки:
9 Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения,
10 както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто,
11 така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея.
12 После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет,
13 и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано.
14 Също и гърдите на движимия принос и бедрото на <този> за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.
15 Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и <право> на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.
16 И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече:
17 Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?
18 Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах.
19 Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа?
20 И като чу това Моисей видя му се задоволително.
11 И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза:
2 Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята.
3 Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете.
4 Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас;
5 питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас;
6 дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;
7 и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас.
8 От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас.
9 Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете.
10 А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас.
11 Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате.
12 Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас.
13 Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, <понеже> са отвратителни: орелът, грифата, морският орел,
14 пилякът, соколът по видовете му,
15 всяка врана по видовете й,
16 камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му,
17 малкият бухал, рибарят, ибисът,
18 лебедът, пеликанът, лешоядът,
19 щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът.
20 Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.
21 Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята.
22 Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й.
23 А всички <други> крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.
24 От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта;
25 и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта.
26 Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист.
27 И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.
28 И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас.
29 Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му,
30 ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът.
31 Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.
32 И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист.
33 И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите.
34 Всяка храна< в него>, която се яде, върху която се сипва вода, <когато се сготви>, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто.
35 Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас.
36 Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия <животни> ще бъде нечисто.
37 Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто.
38 Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас.
39 Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта.
40 И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта.
41 Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете.
42 Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни.
43 Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях.
44 Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята.
45 Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет.
46 Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята,
47 за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.
12 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на израилтяните, като речеш: Ако зачне жена и роди мъжко дете, тя ще бъде нечиста седем дена; както в дните, когато е разлъчана поради месечините си, ще бъде нечиста.
3 А на осмия ден да се обреже краекожието на <детето>.
4 Но тя да остава тридесет и три дена за очистването си от кръвта си; до никоя света вещ да се не допира, и в светилището да не влиза, преди да се свършат дните на очистването й.
5 Но ако роди женско дете, тя ще бъде нечиста две седмици, както когато е разлъчана; и да остава шестдесет и шест дена за очистването си от кръвта си.
6 А когато се свършат дните на очистването й, за син или за дъщеря, нека донесе при свещеника едногодишно агне за всеизгаряне; и гълъбче или гургулица в принос за грях, до входа на шатъра за срещане;
7 и той да го принесе пред Господа и да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста от течението на кръвта си. Това е законът за оная, която ражда мъжко или женско дете.
8 Но ако не й стига ръка да донесе агне, нека донесе две гургулици или две гълъбчета, едното за всеизгаряне, а другото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста.
13 Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
2 Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове.
3 И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист.
4 Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната.
5 А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена;
6 и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; <болният> нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7 Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника,
8 и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.
9 Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника;
10 и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока,
11 това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист.
12 Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на <болния с> раната, от главата до нозете му,
13 тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист <онзи, който има> раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист.
14 Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист;
15 свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.
16 Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника;
17 и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист <онзи, който има> раната; той е чист.
18 Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял,
19 и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника;
20 и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.
21 Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;
22 и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва.
23 Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист.
24 Или, ако на кожата на месата на някого има <място> изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно,
25 тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.
26 Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена;
27 и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа.
28 Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.
29 Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,
30 то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.
31 Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена <онзи, който има> раната от кела;
32 и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,
33 такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена.
34 А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист.
35 Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата,
36 тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист.
37 Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист.
38 Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна,
39 то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист.
40 Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но <пак> е чист.
41 Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но <пак> е чист.
42 Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място.
43 Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата,
44 той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си.
45 Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист!
46 През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му.
47 Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха,
48 било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо,
49 и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.
50 Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена <онова, което има> заразата;
51 а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто.
52 Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена <дреха> или ленена, или каква да е <заразена> кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори.
53 Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ,
54 то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена.
55 Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая <вещ> е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната.
56 Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка.
57 Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, <проказа> е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено.
58 И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.
59 Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.
14 Господ говори още на Моисея, казвайки:
2 Ето законът за прокажения в деня, когато се очиства: да се заведе при свещеника;
3 и свещеникът, като излезе вън от стана да прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата,
4 тогава свещеникът да заповяда да вземат за очищаемия две живи чисти птичета, кедрово дърво, червена <вълна> и исоп;
5 и свещеникът да заповяда да заколят едното птиче в пръстен съд над текуща вода.
6 После да вземе живото птиче, кедровото дърво, червената <вълна> и исопа и да натопи тях и живото птиче в кръвта на закланото над текущата вода птиче;
7 и седем пъти да поръси очищаемия от проказата и да го обяви за чист, а да пусне живото птиче на полето.
8 Тогава очищаемият да изпере дрехите си, да обръсне всичката си коса и да се окъпе във вода и ще бъде чист. След това нека дойде в стана, но да живее вън от шатъра си седем дена.
9 И на седмия ден да обръсне всичката коса на главата си, брадата си и веждите си; всичките си косми да обръсне, и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си във вода, и ще бъде чист.
10 А на осмия ден да вземе две мъжки агнета без недостатък, и едно едногодишно женско агне, и три десети <от ефа> чисто брашно за хлебен принос омесен с дървено масло, и един лог дървено масло;
11 и свещеникът, който го очиства, да представи очищаемия и тия неща пред Господа на входа на шатъра за срещане.
12 Тогава свещеникът да вземе едното мъжко агне и да го принесе в принос за престъпление, и лога дървено масло, и да ги подвижи за движим принос пред Господа;
13 и да заколи агнето на мястото, гдето колят приноса за грях и всеизгарянето, на свето място; защото приносът за престъпление, както и приносът за грях, принадлежи на свещеника; той е пресвет.
14 После свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление, и свещеникът да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога.
15 След това, свещеникът да вземе от лога дървено масло и да го излее в дланта на лявата си ръка;
16 и свещеникът да натопи десния си пръст в маслото, което има в лявата си длан, и с пръста си седем пъти да поръси от маслото пред Господа;
17 и от останалото масло, което има в дланта си, свещеникът да тури <на> {В изданието от 1940 г. "на" липсва.} края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога, върху кръвта на приноса за престъпление;
18 а останалото масло, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа.
19 Тогава свещеникът да принесе приноса за грях и да направи умилостивение за очищаемия от нечистотата му и после да заколи и всеизгарянето;
20 и свещеникът да принесе всеизгарянето и хлебния принос на олтара; така да направи свещеникът умилостивение за него и ще бъде чист.
21 Но ако <очищаемият> е сиромах та не му стига ръка, то нека вземе едно мъжко агне в движим принос за престъпление, за да се извърши умилостивение за него, и една десета <от ефа> чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос, и един лог дървено масло,
22 и две гургулици или две гълъбчета, както би намерил; едното да бъде принос за грях, а другото всеизгаряне;
23 и на осмия ден да ги донесе за очистването си при свещеника на входа на шатъра за срещане пред Господа.
24 Тогава свещеникът да вземе агнето на приноса за престъпление и лога дървено масло, и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа;
25 и да заколи агнето на приноса за престъпление и свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление и да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога.
26 След това, свещеникът да излее от дървеното масло в дланта на лявата си ръка;
27 и от маслото, което има в лявата си ръка, свещеникът да поръси с десния си пръст седем пъти пред Господа;
28 и свещеникът да тури от маслото, което има в дланта си, на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога, на туй място, гдето е кръвта от приноса за престъпление;
29 а останалото от маслото, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, за да извърши умилостивение за него пред Господа.
30 После да принесе едната от гургулиците или от гълъбчетата, каквото би намерил;
31 каквото би намерил: едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне, заедно с хлебния принос; така да направи свещеникът умилостивение за очищаемия пред Господа.
32 Това е законът за онзи, който има рана от проказа, и не му стига ръка <да достави всичко> за очистването си.
33 Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
34 Когато влезете в Ханаанската земя, която Аз ви давам за владение, и туря зараза от проказа в някоя къща в земята, която притежавате,
35 тогава оня, чиято е къщата, нека дойде и заяви на свещеника, като каже: Струва ми се, че има язва в къщата.
36 И свещеникът, преди да влезе да прегледа язвата, да заповяда да изпразнят къщата, за да не стане нечисто всичко що е в къщата; и след това свещеникът да влезе да прегледа къщата.
37 Като разгледа заразата, ако язвата се явява по стените на къщата със зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат да са по-дълбоко от <повърхността на> стената,
38 тогава свещеникът да излезе из къщата до вратата й и да затвори къщата за седем дена.
39 А на седмия ден свещеникът да се върне и да прегледа; и, ето, ако заразата се е разпростряла по стените на къщата,
40 тогава свещеникът да заповяда да извадят камъните, на които е язвата и да ги хвърлят вън от града на нечисто място;
41 и да накара да остържат къщата навсякъде извътре и да изхвърлят остърганата вар вън от града на нечисто място;
42 и да вземат други камъни, които да вложат вместо ония камъни, и да вземат друга вар и да измажат къщата.
43 Но ако пак дойде язвата и се появи в къщата, след като извадят камъните и остържат къщата и я измажат,
44 тогава свещеникът да влезе и да прегледа: ако се е разпростряла язвата в къщата, това е люта проказа в къщата; тя е нечиста.
45 Нека съборят къщата, камъните й, дърветата й и всичката вар на къщата, и да ги изнесат вън от града на нечисто място.
46 При това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта.
47 А който спи в къщата, нека изпере дрехите си; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си.
48 Но, като влезе свещеникът та прегледа, и, ето, язвата в къщата не се е разпростряла след измазването и, тогава свещеникът да обяви къщата за чиста, защото язвата е изцеляла.
49 А за очистването на къщата нека вземе две птичета, кедрово дърво, червена <вълна> и исоп;
50 и да заколи едното птиче в пръстен съд над текуща вода;
51 да вземе кедровото дърво, исопа, червената <вълна> и живото птиче, и да ги натопи в кръвта на закланото птиче и в текущата вода, и да поръси къщата седем пъти.
52 Така да очисти къщата с кръвта на птичето, с текущата вода, с живото птиче, с кедровото дърво, с исопа и с червената <вълна>.
53 А да пусне живото птиче вън от града на полето. Така да направи умилостивение за къщата, и тя ще бъде чиста.
54 Това е законът за всяка рана от проказа и от кел,
55 и за проказа на дреха и на къща,
56 и за оток, за краста и за лъскави петна,
57 за да учи, кога е <нещо> нечисто и кога е чисто; това е законът за проказата.
15 Господ говори още на Моисея и на Аарона, казвайки:
2 Говорете на израилтяните, като им кажете: Ако човек има течение из тялото си, той е нечист поради течението си.
3 Нечистотата му в течението му е тая: или има течение от тялото му, или се е спряло течението в тялото му; това е неговата нечистота.
4 Всяка постелка, на която лежи оня, който има течението, ще бъде нечиста; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто.
5 Също и който се допре до постелката му трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта;
6 и който седне на нещо, върху което е седял оня, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.
7 И който се допре до тялото на онзи, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.
8 Оня, който има течението, ако плюе върху чистия, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и да бъде нечист до вечерта.
9 И всяко седло, на което би седнал оня, който има течението, ще бъде нечисто.
10 И който се допре до какво да е нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и който понесе това нещо нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта.
11 И ако оня, който има течението, се допре до някого, без да е умил ръцете си с вода, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще е нечист до вечерта.
12 И пръстният съд, до който би се допрял оня, който има течението, да се строши; а всеки дървен съд да се измие с вода.
13 А когато се очисти от течението си оня, който има течение, тогава за очистването си да си изброи седем дена и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си в текуща вода и ще бъде чист.
14 И на осмия ден да си вземе две гургулици или две гълъбчета и да дойде пред Господа на входа на шатъра за срещане, та да ги даде на свещеника;
15 и свещеникът да ги принесе, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; така да направи свещеникът умилостивение за него пред Господа поради течението му.
16 Оня човек, от когото излезе съвъкупително семе, да окъпе цялото си тяло във вода и да бъде нечист до вечерта.
17 Всяка дреха и всяка кожа, на която се намира съвъкупително семе, да се изпере с вода и ще бъде нечиста до вечерта.
18 А и жената, с която се е съвъкупил мъж, и тя и той да се окъпят във вода и да бъдат нечисти до вечерта.
19 Оная жена, която има течение, и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта.
20 Всяко нещо, на което е лежала в нечистотата си, ще бъде нечисто; също и всяко нещо, на което е седнала, ще бъде нечисто.
21 И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта.
22 И всеки, който се допре до нещо, на което тя е седнала, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта.
23 И ако има нещо върху постелката или върху това, на което тя е седнала, и той се допре до това <нещо>, ще бъде нечист до вечерта.
24 А ако някой легне с нея, и кръвотечението й дойде на него, ще бъде нечист седем дена; и всяка постелка, на която той би легнал, ще бъде нечиста.
25 Ако някоя жена има кръвотечение за много дни, не във времето на нечистотата си, или ако има течение за по-дълго от <обикновеното> време на нечистотата си, то през всичките дни, когато тече нечистотата й, тя ще бъде както през дните на <обикновената> си нечистота; тя е нечиста.
26 Всяка постелка, на която лежи през цялото време на течението й, ще бъде както постелката, на <която лежи в обикновената си> нечистота; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто, както с нечистотата на <обикновената> й нечистота.
27 Всеки, който се допре до тия неща, ще бъде нечист; нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и да бъде нечист до вечерта.
© 1995-2005 by Bibliata.com