Add parallel Print Page Options

Диалози между Йов и тримата му приятели

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

(A)(B)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

Йов заговори с думите: „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!

Read full chapter