⁴ „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста.

⁵ Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“

² „Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш. ^3 (A)Ти каза: ‘Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?’ Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах. ⁴ Ти каза още: ‘Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!’ ⁵ Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат. ⁶ Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“