Евреи 8:1-10:31

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Исус е нашият първосвещеник

8 Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата ² и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.

³ Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе. ⁴ Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона. ⁵ Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“^{(A) 6} Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.

⁷ Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени. ⁸ Но Бог обвини хората с думите:

¹³ Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.

Богослужението по времето на стария завет

9 Първият завет имаше правила, по които да се служи на Бога, и земно светилище за поклонение. ² Издигната бе скиния, в чиято първа част, наречена „Святото Място“, бяха поставени светилникът и масата за присъствените хлябове,^[b] принесени на Бога. ³ Зад втората завеса беше онази част, наречена „Най-Святото Място“, ⁴ а в нея се намираха златният жертвеник за изгаряне на тамян и кивотът на завета, целият обкован в злато. В кивота бяха поставени златният съд с манна, Аароновият жезъл, който някога се беше разлистил, и каменните плочи с десетте заповеди на завета. ⁵ Над кивота бяха херувимите на славата, прострели криле над мястото на умилостивението.^[c] Но сега не е нужно да говорим подробно за всичко.

⁶ Когато тези неща бяха подредени по описания начин, свещениците всеки ден влизаха в първата част, където извършваха богослужението. ⁷ А във втората част имаше право веднъж годишно да влиза само първосвещеникът, който винаги трябваше да носи жертвена кръв и да я принася пред Бога за своите грехове и за греховете, извършени от хората поради незнание. ⁸ С тези две отделни части Святият Дух ни учи, че пътят към Най-Святото Място не е бил отворен, докато все още е съществувала първата част, ⁹ символизираща настоящето. Това означава, че принесените дарове и жертви не могат да очистят съвестта на онези, които ги принасят, и така да ги направят съвършени, ¹⁰ защото се отнасят само до ястия и питиета, и различни ритуални измивания. Това са само външни правила, които Бог постанови, докато дойде новият ред.

Богослужението по времето на новия завет

¹¹ Но сега дойде Христос като първосвещеник на всичко добро, което вече е настояща действителност. Той служи в скиния по-велика и по-съвършена — скиния, която не човешки ръце са създали и която не е част от този сътворен свят. ¹² Той не използва кръвта на кози и телци, а влезе в Най-Святото Място веднъж и завинаги със своята собствена кръв, като с нея ни осигури вечно изкупление. ¹³ Щом кръвта на кози и телци и пепелта на една юница, поръсени върху нечистите, могат да ги осветят и да ги очистят външно, ¹⁴ колко по-голяма сила ще има тогава кръвта на Христос! Чрез вечния Дух той предложи на Бога себе си като съвършена жертва. Неговата кръв ще очисти съвестта ни от делата, водещи до смърт, за да можем да служим на живия Бог.

¹⁵ Затова Христос е посредникът на един нов завет, като със смъртта си изкупи греховете, извършени по време на първия, за да могат сега призованите от Бога да получат обещаното им вечно наследство.

¹⁶ Щом има завещание,^[d] трябва да е налице и доказаната смърт на този, който го е направил, ¹⁷ защото завещанието влиза в сила само след смъртта на завещателя и не може да бъде изпълнено, докато той е жив. ¹⁸ Ето защо и първият завет не влезе в сила без кръв, ¹⁹ затова след като извести на всички хора всяка заповед на закона, Моисей взе кръвта на телци и кози, смеси я с вода, червена вълна и исоп, напръска с това книгата със закона и всички хора, ²⁰ като каза: „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“^{(C) 21} По същия начин той напръска скинията и всичко, което се използва при богослужението. ²² Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв.

Жертвата на Христос премахва греховете

²³ С такива жертви трябваше да се очистят подобията на небесните неща, но за самите небесни неща трябваха по-добри жертви. ²⁴ Христос не влезе в светилище, издигнато от човешки ръце — подобие на истинското, а отиде в самото небе да застане сега пред Бога от наше име. ²⁵ Той не влезе да се принесе в жертва многократно, както всяка година прави първосвещеникът, влизайки в Най-Святото Място с чужда кръв. ²⁶ Защото ако беше така, то от сътворението на света до днес той би трябвало много пъти да страда. Вместо това Христос се яви веднъж и завинаги сега, в края на времената, за да премахне греха, като принесе в жертва себе си. ²⁷ Участта на човек е да умре веднъж и след това се изправя пред съд. ²⁸ Така и Христос принесе себе си в жертва веднъж, за да премахне греховете на много хора, и ще се яви втори път: не за да изкупва грехове, а за да спаси онези, които го чакат с нетърпение.

Жертвата на Христос ни прави съвършени

10 Законът ни дава само неясни контури на бъдещите блага, а не истинския им образ, и никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно година след година, да направи съвършени онези, които идват с тях да се поклонят на Бога. ² Нали ако можеше да стори това, вече нямаше да се принасят жертви, защото онези, които се покланят, щяха да бъдат очистени веднъж завинаги и нямаше да се чувстват виновни за греховете си. ³ Вместо това, жертвоприношенията всяка година напомнят на хората за греховете им. ⁴ Невъзможно е кръвта на юнци и кози да премахне греховете.

⁵ Затова, когато дойде в света, Христос каза:

⁸ Първите му думи бяха: „Ти не искаше жертви и приноси, нито те радваха всеизгаряния и жертви за грехове“, (макар че законът изисква да бъдат принесени). ⁹ А след това каза: „Ето ме! Дойдох да изпълня волята ти.“ По този начин той отмени първата система и постави начало на втората. ¹⁰ Според тази воля ние станахме святи чрез жертвата на тялото на Исус Христос, извършена веднъж и завинаги.

¹¹ Всеки ден свещеникът се изправя да изпълни задълженията си и отново и отново принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат греховете. ¹² А Христос принесе една единствена жертва за греховете и тази жертва е достатъчна за всички времена. След това той седна отдясно на Бога. ¹³ Сега чака, докато враговете му бъдат подчинени на властта му,^{[e] 14} защото с една жертва той направи онези, които са станали святи, съвършени завинаги.

¹⁵ Святият Дух също ни потвърждава това. Първо той казва:

¹⁷ А след тези думи допълва:

¹⁸ Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.

Приближете се към Бога

¹⁹ Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място ²⁰ по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, тоест чрез своето тяло. ²¹ Имаме велик свещеник над Божия дом. ²² Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра. ²³ Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.

Подкрепяйте се един друг

²⁴ Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела. ²⁵ Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.

Не отхвърляйте Христос

²⁶ Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, за нашите грехове няма да има друго жертвоприношение. ²⁷ Остава ни само ужасяващото очакване на съда и яростния огън, който ще погълне онези, които се противопоставят на Бога. ²⁸ Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. ²⁹ Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта! ³⁰ Познаваме Онзи, който каза: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“^(G) и също: „Господ ще съди своя народ.“^{(H) 31} Ужасно е да попаднеш в ръцете на живия Бог.