Add parallel Print Page Options

63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.

Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.

Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.

65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>

10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

12 Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;

13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.