Псалми 60-62

1940 Bulgarian Bible

60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

² Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

³ Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

⁴ Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото <е> истината. (Села).

⁵ За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁶ Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁷ Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁸ Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

⁹ Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹⁰ Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

¹¹ Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

¹² Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

² От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

³ Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

⁴ В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

⁵ Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

⁶ Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

⁷ Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

⁸ Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

² Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

³ До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

⁴ Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

⁵ Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.

⁶ Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

⁷ У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

⁸ Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

⁹ Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.

¹⁰ Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.

¹¹ Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,

¹² И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.