Add parallel Print Page Options

16 (По слав. 15). Давидова песен* Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

Рекох Господу: Ти си Господ бой; Вън от Тебе няма добро за мене.

В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.

Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата+ ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.