Add parallel Print Page Options

100 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.

Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.

Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде <сме> и овце на пасбището Му.

Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.

Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.

101 (По слав. 100). Давидов псалом. Милост и правосъдие ще възпея; На Тебе, Господи, ще пея хваления.

Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си.

Няма да положа пред очите си нещо подло; Мразя работата на изневерниците; Тя няма да се прилепи до мене.

Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене; Нищо нечестиво не ще познавам.

Който клевети скришно съседа си, него ще погубя; Който има горделиво око и надигнато сърце, него не ще да търпя.

Очите ми <ще бъдат> над верните на земята, за да живеят с мене; Който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; Който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

Всяка заран ще погубвам всичките нечестиви на земята, За да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.

102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.

11 Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.

12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,

20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};

21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.

25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.

26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.