Font Size
Числа 8-10
Bulgarian Bible
Числа 8-10
Bulgarian Bible
8 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.
3 И Аарон направи така; запали светилата на светилника така щото да светят на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.
4 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.
5 Господ говори още на Моисея, казвайки:
6 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.
7 И така да им направиш за очистването им; поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.
8 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.
9 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;
10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на лавитите;
11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.
12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.
13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.
14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.
15 А след това левитите да влязат за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.
16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.
17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.
18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.
19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служението на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.
20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.
21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.
22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.
23 Господ говори още на Моисея, казвайки:
24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да възлизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;
25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,
26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитете, колкото за дадените им заръчвания.
9 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:
2 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.
3 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.
4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.
5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.
6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,
7 и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 И Господ говори на Моисея, казвайки:
10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;
11 нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12 да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.
13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.
14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;
22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
10 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 Ако засвирят само с едната тръба , тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал* добро на Израиля.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
Numbers 8-10
New International Version
Numbers 8-10
New International Version
Setting Up the Lamps
8 The Lord said to Moses, 2 “Speak to Aaron and say to him, ‘When you set up the lamps, see that all seven light up the area in front of the lampstand.(A)’”
3 Aaron did so; he set up the lamps so that they faced forward on the lampstand, just as the Lord commanded Moses. 4 This is how the lampstand was made: It was made of hammered gold(B)—from its base to its blossoms. The lampstand was made exactly like the pattern(C) the Lord had shown Moses.
The Setting Apart of the Levites
5 The Lord said to Moses: 6 “Take the Levites from among all the Israelites and make them ceremonially clean.(D) 7 To purify them, do this: Sprinkle the water of cleansing(E) on them; then have them shave their whole bodies(F) and wash their clothes.(G) And so they will purify themselves.(H) 8 Have them take a young bull with its grain offering of the finest flour mixed with olive oil;(I) then you are to take a second young bull for a sin offering.[a](J) 9 Bring the Levites to the front of the tent of meeting(K) and assemble the whole Israelite community.(L) 10 You are to bring the Levites before the Lord, and the Israelites are to lay their hands on them.(M) 11 Aaron is to present the Levites before the Lord as a wave offering(N) from the Israelites, so that they may be ready to do the work of the Lord.
12 “Then the Levites are to lay their hands on the heads of the bulls,(O) using one for a sin offering(P) to the Lord and the other for a burnt offering,(Q) to make atonement(R) for the Levites. 13 Have the Levites stand in front of Aaron and his sons and then present them as a wave offering(S) to the Lord. 14 In this way you are to set the Levites apart from the other Israelites, and the Levites will be mine.(T)
15 “After you have purified the Levites and presented them as a wave offering,(U) they are to come to do their work at the tent of meeting.(V) 16 They are the Israelites who are to be given wholly to me. I have taken them as my own in place of the firstborn,(W) the first male offspring(X) from every Israelite woman. 17 Every firstborn male in Israel, whether human or animal,(Y) is mine. When I struck down all the firstborn in Egypt, I set them apart for myself.(Z) 18 And I have taken the Levites in place of all the firstborn sons in Israel.(AA) 19 From among all the Israelites, I have given the Levites as gifts to Aaron and his sons(AB) to do the work at the tent of meeting on behalf of the Israelites(AC) and to make atonement for them(AD) so that no plague will strike the Israelites when they go near the sanctuary.”
20 Moses, Aaron and the whole Israelite community did with the Levites just as the Lord commanded Moses. 21 The Levites purified themselves and washed their clothes.(AE) Then Aaron presented them as a wave offering before the Lord and made atonement(AF) for them to purify them.(AG) 22 After that, the Levites came to do their work(AH) at the tent of meeting under the supervision of Aaron and his sons. They did with the Levites just as the Lord commanded Moses.
23 The Lord said to Moses, 24 “This applies to the Levites: Men twenty-five years old or more(AI) shall come to take part in the work at the tent of meeting,(AJ) 25 but at the age of fifty,(AK) they must retire from their regular service and work no longer. 26 They may assist their brothers in performing their duties at the tent of meeting, but they themselves must not do the work.(AL) This, then, is how you are to assign the responsibilities of the Levites.”
The Passover
9 The Lord spoke to Moses in the Desert of Sinai in the first month(AM) of the second year after they came out of Egypt.(AN) He said, 2 “Have the Israelites celebrate the Passover(AO) at the appointed time.(AP) 3 Celebrate it at the appointed time, at twilight on the fourteenth day of this month,(AQ) in accordance with all its rules and regulations.(AR)”
4 So Moses told the Israelites to celebrate the Passover,(AS) 5 and they did so in the Desert of Sinai(AT) at twilight on the fourteenth day of the first month.(AU) The Israelites did everything just as the Lord commanded Moses.(AV)
6 But some of them could not celebrate the Passover on that day because they were ceremonially unclean(AW) on account of a dead body.(AX) So they came to Moses and Aaron(AY) that same day 7 and said to Moses, “We have become unclean because of a dead body, but why should we be kept from presenting the Lord’s offering with the other Israelites at the appointed time?(AZ)”
8 Moses answered them, “Wait until I find out what the Lord commands concerning you.”(BA)
9 Then the Lord said to Moses, 10 “Tell the Israelites: ‘When any of you or your descendants are unclean because of a dead body(BB) or are away on a journey, they are still to celebrate(BC) the Lord’s Passover, 11 but they are to do it on the fourteenth day of the second month(BD) at twilight. They are to eat the lamb, together with unleavened bread and bitter herbs.(BE) 12 They must not leave any of it till morning(BF) or break any of its bones.(BG) When they celebrate the Passover, they must follow all the regulations.(BH) 13 But if anyone who is ceremonially clean and not on a journey fails to celebrate the Passover, they must be cut off from their people(BI) for not presenting the Lord’s offering at the appointed time. They will bear the consequences of their sin.
14 “‘A foreigner(BJ) residing among you is also to celebrate the Lord’s Passover in accordance with its rules and regulations. You must have the same regulations for both the foreigner and the native-born.’”
The Cloud Above the Tabernacle
15 On the day the tabernacle, the tent of the covenant law,(BK) was set up,(BL) the cloud(BM) covered it. From evening till morning the cloud above the tabernacle looked like fire.(BN) 16 That is how it continued to be; the cloud covered it, and at night it looked like fire.(BO) 17 Whenever the cloud lifted from above the tent, the Israelites set out;(BP) wherever the cloud settled, the Israelites encamped.(BQ) 18 At the Lord’s command the Israelites set out, and at his command they encamped. As long as the cloud stayed over the tabernacle, they remained(BR) in camp. 19 When the cloud remained over the tabernacle a long time, the Israelites obeyed the Lord’s order(BS) and did not set out.(BT) 20 Sometimes the cloud was over the tabernacle only a few days; at the Lord’s command they would encamp, and then at his command they would set out. 21 Sometimes the cloud stayed only from evening till morning, and when it lifted in the morning, they set out. Whether by day or by night, whenever the cloud lifted, they set out. 22 Whether the cloud stayed over the tabernacle for two days or a month or a year, the Israelites would remain in camp and not set out; but when it lifted, they would set out. 23 At the Lord’s command they encamped, and at the Lord’s command they set out. They obeyed the Lord’s order, in accordance with his command through Moses.
The Silver Trumpets
10 The Lord said to Moses: 2 “Make two trumpets(BU) of hammered silver, and use them for calling the community(BV) together and for having the camps set out.(BW) 3 When both are sounded, the whole community is to assemble before you at the entrance to the tent of meeting. 4 If only one is sounded, the leaders(BX)—the heads of the clans of Israel—are to assemble before you. 5 When a trumpet blast is sounded, the tribes camping on the east are to set out.(BY) 6 At the sounding of a second blast, the camps on the south are to set out.(BZ) The blast will be the signal for setting out. 7 To gather the assembly, blow the trumpets,(CA) but not with the signal for setting out.(CB)
8 “The sons of Aaron, the priests, are to blow the trumpets. This is to be a lasting ordinance for you and the generations to come.(CC) 9 When you go into battle in your own land against an enemy who is oppressing you,(CD) sound a blast on the trumpets.(CE) Then you will be remembered(CF) by the Lord your God and rescued from your enemies.(CG) 10 Also at your times of rejoicing—your appointed festivals and New Moon feasts(CH)—you are to sound the trumpets(CI) over your burnt offerings(CJ) and fellowship offerings,(CK) and they will be a memorial for you before your God. I am the Lord your God.(CL)”
The Israelites Leave Sinai
11 On the twentieth day of the second month of the second year,(CM) the cloud lifted(CN) from above the tabernacle of the covenant law.(CO) 12 Then the Israelites set out from the Desert of Sinai and traveled from place to place until the cloud came to rest in the Desert of Paran.(CP) 13 They set out, this first time, at the Lord’s command through Moses.(CQ)
14 The divisions of the camp of Judah went first, under their standard.(CR) Nahshon son of Amminadab(CS) was in command. 15 Nethanel son of Zuar was over the division of the tribe(CT) of Issachar,(CU) 16 and Eliab son of Helon(CV) was over the division of the tribe of Zebulun.(CW) 17 Then the tabernacle was taken down, and the Gershonites and Merarites, who carried it, set out.(CX)
18 The divisions of the camp of Reuben(CY) went next, under their standard.(CZ) Elizur son of Shedeur(DA) was in command. 19 Shelumiel son of Zurishaddai was over the division of the tribe of Simeon,(DB) 20 and Eliasaph son of Deuel was over the division of the tribe of Gad.(DC) 21 Then the Kohathites(DD) set out, carrying the holy things.(DE) The tabernacle was to be set up before they arrived.(DF)
22 The divisions of the camp of Ephraim(DG) went next, under their standard. Elishama son of Ammihud(DH) was in command. 23 Gamaliel son of Pedahzur was over the division of the tribe of Manasseh,(DI) 24 and Abidan son of Gideoni was over the division of the tribe of Benjamin.(DJ)
25 Finally, as the rear guard(DK) for all the units, the divisions of the camp of Dan set out under their standard. Ahiezer son of Ammishaddai(DL) was in command. 26 Pagiel son of Okran was over the division of the tribe of Asher,(DM) 27 and Ahira son of Enan was over the division of the tribe of Naphtali.(DN) 28 This was the order of march for the Israelite divisions as they set out.
29 Now Moses said to Hobab(DO) son of Reuel(DP) the Midianite, Moses’ father-in-law,(DQ) “We are setting out for the place about which the Lord said, ‘I will give it to you.’(DR) Come with us and we will treat you well, for the Lord has promised good things to Israel.”
30 He answered, “No, I will not go;(DS) I am going back to my own land and my own people.(DT)”
31 But Moses said, “Please do not leave us. You know where we should camp in the wilderness, and you can be our eyes.(DU) 32 If you come with us, we will share with you(DV) whatever good things the Lord gives us.(DW)”
33 So they set out(DX) from the mountain of the Lord and traveled for three days. The ark of the covenant of the Lord(DY) went before them during those three days to find them a place to rest.(DZ) 34 The cloud of the Lord was over them by day when they set out from the camp.(EA)
35 Whenever the ark set out, Moses said,
36 Whenever it came to rest, he said,
Footnotes
- Numbers 8:8 Or purification offering; also in verse 12
Bulgarian Bible (BULG)
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.