Иисус Навин 1-3

1940 Bulgarian Bible

1 Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки:

² Слугата ми Моисей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Иордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

³ Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея.

⁴ От пустинята и тоя Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до голямото море към захождането на слънцето, ще бъдат пределите ви.

⁵ Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; като бях с Моисея, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя.

⁶ Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.

⁷ Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех {Или, постъпваш благоразумно.} където и да идеш.

⁸ Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {Или, постъпваш благоразумно.}.

⁹ Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш.

¹⁰ Тогава Исус заповяда на началниците на людете, като каза:

¹¹ Преминете през сред стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна <за път>, защото след три дена ще минете през тоя Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви даде да притежавате.

¹² А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе Исус говори, казвайки:

¹³ Помнете думата, която Господният слуга Моисей ви заповяда, като каза: Господ вашият Бог ви успокои и ви даде тая земя.

¹⁴ Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде оттатък {На изток от.} Иордан, а вие, всичките юнаци, да преминете пред братята си въоръжени и да им помагате,

¹⁵ догде Господ успокои и братята ви както вас, та притежават и те земята, която Господ вашият Бог им дава; тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан към изгряването на слънцето, и да я притежавате.

¹⁶ И те в отговор казаха на Исуса: Всичко що ни заповядваш ще извършим, и където и да ни пращаш ще идем.

¹⁷ Както слушахме във всичко Моисея, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Моисея.

¹⁸ Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко що му заповядваш, ще се умъртви само ти бъди силен и смел.

2 Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

² Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

³ И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

⁴ Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

⁵ и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

⁶ Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.

⁷ И <изпратените> мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, <гониха ги> до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

⁸ А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

⁹ и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

¹⁰ понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

¹¹ Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

¹² И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

¹³ че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

¹⁴ Мъжете й рекоха: Вместо вас <ние сме готови> да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

¹⁵ Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

¹⁶ И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

¹⁷ И мъжете й рекоха: <Ето как> ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

¹⁸ ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

¹⁹ Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

²⁰ Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава <пак> ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

²¹ А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

²² И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

²³ Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.

²⁴ И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.

3 Тогава Исус стана рано; и като се дигнаха от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Иордан, и там пренощуваха преди да преминат.

² А след три дена началниците преминаха през стана

³ и заповядаха на людете като казаха: Когато видите ковчега <за плочите> на завета на Господа вашия Бог, и че левитските свещеници го носят, тогава и вие да се дигнете от местата си и да вървите след него.

⁴ Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние по мярка; да се не приближите при него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото до сега не сте минавали през тоя път.

⁵ Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела.

⁶ Исус говори и на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега <за плочите> на завета и заминете пред людете. Те, прочее, дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете.

⁷ И Господ рече на Исуса: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе.

⁸ А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега <за плочите> на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Иорданската вода, застанете в Иордан.

⁹ Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа вашия Бог.

¹⁰ И рече Исус: От това ще познаете, че живият Бог е всред вас, и че съвсем ще изгони отпред вас ханаанците, хетейците, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците.

¹¹ Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Иордан.

¹² Сега, прочее, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

¹³ И щом стъпят във водата на Иордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Иеова, Господа на целия свят, Иорданската вода, водата, която слиза от горе, ще се раздели и ще застане на куп.

¹⁴ И тъй, щом се дигнаха людете от шатрите си, като бяха пред людете свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Иордан,

¹⁵ и щом дойдоха до Иордан ония, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Иордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата),

¹⁶ водата, която слизаше от горе застана и се издигна на куп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; а <водата>, която течеше надолу към полското море, то ест, Соленото море, се свърши и изчезна; и людете преминаха срещу Ерихон.

¹⁷ А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърди на сухо всред Иордан; и целият Израил преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Иордан.