Йов 22-24

1940 Bulgarian Bible

22 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

² Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

³ Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?

⁴ Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

⁵ Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

⁶ Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.

⁷ Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

⁸ А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

⁹ Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

¹⁰ За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

¹¹ Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

¹² Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

¹³ А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

¹⁴ Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

¹⁵ Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

¹⁶ Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -

¹⁷ Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -

¹⁸ При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁹ Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>

²⁰ Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

²¹ Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

²² Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

²³ Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

²⁴ Хвърли {Еврейски: Тури.} злото <си> в пръстта, И офирското <злато> между камъните на потоците;

²⁵ И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

²⁶ Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

²⁷ Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

²⁸ И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

²⁹ Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

³⁰ <Даже> онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

23 А Иов в отговор рече:

² И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

³ Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

⁴ Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁵ Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁶ Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁷ Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁸ <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁹ Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

¹⁰ Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹¹ Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹² От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹³ Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹⁴ Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁵ Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁶ Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁷ Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

24 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

² Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

³ Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

⁴ Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

⁵ Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁶ Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

⁷ Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁸ Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹ <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

¹⁰ Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹¹ Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹² Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹³ <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹⁴ Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁵ Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁶ В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁷ Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸ Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

¹⁹ <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

²⁰ Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²¹ Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²² Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²³ <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²⁴ Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁵ И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?