Исаия 32-33
1940 Bulgarian Bible
32 Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;
2 И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.
12 Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.
20 Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!
33 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.
5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.
8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.
12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18 Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?
19 Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21 Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
© 1995-2005 by Bibliata.com