Битие 49-50
1940 Bulgarian Bible
49 Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: -
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.
3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.
4 Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
5 Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.
6 В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.
8 Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?
10 Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената.
11 Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.
12 Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.
14 Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;
15 И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чаках, Господи.
19 Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.
20 Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.
21 Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.
22 Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.
23 Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;
24 Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, -
25 Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.
26 Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.
27 Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.
28 Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>.
29 Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.
30 В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.
31 Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.
33 А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
50 Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува.
2 И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,
3 като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете:
5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.
6 А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
7 И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,
8 също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
9 Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.
10 И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка.
11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}.
12 Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал;
13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.
14 И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
15 А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.
16 Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:
17 Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.
18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.
19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.
21 Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.
22 Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;
23 и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.
24 След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.
25 И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.
26 И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.
© 1995-2005 by Bibliata.com