5 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

² Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

³ Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

⁴ Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

⁵ По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

⁶ Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

⁷ Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

⁸ Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

⁹ При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

¹⁰ Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

¹¹ Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

¹² Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

¹³ има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

¹⁴ И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

¹⁵ Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

¹⁶ Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

¹⁷ Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

¹⁸ Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

¹⁹ И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

²⁰ Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

6 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:

² Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

³ Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

⁴ Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;

⁵ При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.

⁶ Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?

⁷ Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

⁸ Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

⁹ По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

¹⁰ Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.

¹¹ Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?

¹² Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

7 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

² По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

³ По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

⁴ Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁵ По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

⁶ Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁷ Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁸ По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

⁹ Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

¹⁰ Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹¹ Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹² Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹³ Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹⁴ Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁵ Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

¹⁶ Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁷ Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁸ Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

¹⁹ Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

²⁰ Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²¹ Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

²² И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²³ Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²⁴ Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

²⁵ Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁶ Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁷ И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁸ Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁹ (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

8 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.

² Аз те съветвам да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

³ Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,

⁴ Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

⁵ Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

⁶ Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

⁷ Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

⁸ Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

⁹ Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властва над човека за негова повреда.

¹⁰ При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.

¹¹ Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.

¹² Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

¹³ А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

¹⁴ Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

¹⁵ За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,

¹⁷ Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;